Балада за Изтока и Запада

Ръдиард Киплинг Балада за Изтока и Запада

О, Изток е Изток и Запад е Запад — и вечно
                                                ще бъде така,
дордето за Съд над Небе и Земя Бог не
                                                простре ръка.
Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница,
                                                Род, Баща —
Застане ли Мъж срещу истински Мъж — даже
                                                накрай света.

Камал открито нарушил граничния закон
и на Полковника отнел любимия му кон.
Кобилата откраднал той — по пладне — невредим
И я пришпорил, и в степта изчезнал като дим.
И на Полковника синът отряда си събрал:
„Не знае ли поне един следите на Камал?“
И заговорил Мохамед — синът на Абдула:
„По-лесно е да проследиш предутринна мъгла —
по изгрев е в Бонаир, по залез — в Абазай,
минава и край Форт Букло — през родния си край.
Препускаш ли като стрела — ако рече Аллах —
преди Каньона на Джагай ще зърнеш облак прах.
Но да го гониш из Джагай — и да не си посмял,
че този глух каньон гъмжи от хора на Камал.
Оттук скала, оттам скала, и сух трънак, и пек…
Прещраква покрай теб затвор, а нийде жив човек!“
Синът избрал един жребец — не кон, а сив злодей —
със врат-дирек и гръб-ковчег и със сърце на змей.
Достигнал Форт Букло, а там го чакал пир богат,
но гониш ли такъв крадец, не ти е до обяд.
Препускал той като стрела — и тропот чул комай —
за миг съзрял отпред Камал да хлътва във Джагай.
И той съзрял за миг Камал с кобилата отпред —
и в този миг с изопнат лик насочил пистолет.
Пропял куршум, след него друг. Но, без Камал да спре