Лафкадио Хърн
Балада за Огури Ханган1
Всяка дума от този разказ е историята на Огури Ханган.
Прочутият Такакура Дайнагон, познат още и под името Кане-ие, бил толкова богат, че имал навред из страната къщи съкровищници.
Той притежавал скъпоценен камък с власт над огъня, и друг — с власт над водата. Имал също и нокти, изтръгнати от лапите на жив тигър, и дори ребра от жребче.
От всичко, което човек може да пожелае на този свят, той не искал нищо освен наследник и нямал друга причина за тъга.
Най-после един негов доверен слуга на име Икеношоджи му казал следното:
— Знам, че будисткото божество Тамонтен2, на което в свещената планина Курама е издигнат храм, се слави навред с божественото си милосърдие. Затова и коленопреклонно ви моля да отидете в този храм и да се помолите. Така желанието ви ще бъде непременно изпълнено.
Кане-ие се съгласил и веднага се заел с приготовленията за пътешествието.
Тъй като напредвал бързо, стигнал много скоро до храма, а там, след като пречистил тялото си, като се облял с течаща вода, отправил пламенни молитви към божеството да му изпрати наследник.
Цели три дни и три нощи Такакура Дайнагон се въздържал от всякаква храна. Ала всичко изглеждало напразно.
Тогава, отчаян от безмълвието на божеството, Такакура решил да си направи в храма харакири и така да обезчести свещеното място.
Нещо повече, той решил след неговата смърт духът му да витае в планината Курама и да възпира и плаши всички поклонници по дългата девет мили планинска пътека.
След миг всичко щяло да завърши трагично, но добрият Икеношоджи притичал тъкмо навреме, за да предотврати замисъла на своя господар.
— О, господарю — извикал той, — прекалено много избързвате с решението си да умрете. Проявете търпение и ми позволете по-напред аз да опитам щастието си. Нека видим дали ако се помоля за вас, няма да постигна по-голям успех.
И след като пречистил тялото си двадесет и един пъти — седем пъти с гореща и седем пъти с ледена вода, както и още седем пъти със сноп от бамбукови пръчки, Икеношоджи отправил към бога следната молитва:
— Ако благодарение на милостта ти моят господар бъде дарен с наследник, кълна се, че ще подаря бронзови павета, за да се покрие с тях целият двор на храма. Ще подаря също и бронзови лампи, които да опасват в кръг цялото светилище, както и покритие от чисто злато и чисто сребро за всички колони вътре в храма.
И тъй, на третата нощ, която Икеношоджи прекарал в бдение и молитви, самият Тамонтен се явил пред предания слуга и заговорил:
— С искреното желание да удовлетворя молбата ти, търсих наблизо и далеч подходящ наследник. Стигнах чак до Тенджику (Индия) и до Кара (Китай). Но въпреки че хората са многобройни като звездите на небето и камъчетата по брега, аз бях дълбоко опечален, че не можах да намеря сред човешкия род достоен наследник за твоя господар. И най-после, като не знаех какво повече да сторя, откраднах душата на най-малкото от осемте деца на единия от Шитенно3, който живее на върха Ари-ари в планината Данкоку4. Това дете съм решил да дам за наследник на твоя господар.
Щом изрекло това, божеството се оттеглило във вътрешността на храма.
А отърсвайки се от видението, Икеношоджи се хвърлил девет пъти на земята, благодарил от все сърце и забързал към дома на господаря си.
Не след дълго жената на Такакура Дайнагон разбрала, че носи в утробата си дете, и след деветте щастливи месеца родила без всякакви мъки син.
И странно, детето имало върху челото си отчетлив белег — китайския йероглиф със значение ориз. А още по-странното било, че в очите му се отразявали четири образа на Буда5.
Радостта на Икеношоджи и на родителите на новороденото нямала граници. На третия ден след раждането детето било именувано Аривака — Младият Ари, на името на планинския връх Ари в планината Данкоку.
Детето растяло бързо и когато станало на петнадесет години, тогавашният император го дарил с името и титлата Огури Ханган Кане-уджи — Огури Ханган от рода Кане.
Когато Ханган навършил пълнолетие, баща му решил да му намери невеста.
И тъй, Дайнагон огледал дъщерите на всички министри и висши сановници, но не открил нито една, достойна да стане съпруга на сина му.
Ала младият Ханган, като научил, че е дарен на своите родители от Тамонтен, решил на свой ред да му се помоли за съпруга. И придружен от Икеношоджи, той се отправил бързо към храма.
Там двамата се пречистили, като си измили ръцете и си изплакнали устата, и прекарали три нощи в непрестанно бдение и религиозни занимания.
1
Огури Ханган — освен именит художник (вж. бележката в „Историята на Кашин Коджи“) Огури Ханган е герой на много невероятни истории и легенди, най-популярната от които е тази. — Б.р.
2
Тамонтен, или Бишамон — един от пазителите на четирите посоки на света. Пази северната и е известен и с това, че много обича да слуша да му четат проповеди и сутри. — Б.р.
3
Четирите небесни богове — пазителите на четирите посоки на света: Джикокутен (на изток), Дзоджотен (на юг), Комокутен (на запад) и Тамонтен (на север). — Б.р.
4
Планина в Северна Индия, на която в едно от предишните си съществувания Буда, роден като принц Судана, пребивава като будисатва. — Б.р.