Тъкмо тогава край тях преминала празна лодка, носена от морското течение.
Братята прехвърлили принцесата в нея и възкликнали: „Каква щастлива случайност наистина!“ После се сбогували с младата си господарка и загребали назад към Сагами.
Седем дни и седем нощи лодката с бедната Теруте била подмятана от вълните. И през цялото това време духал силен вятър и валял проливен дъжд. Най-после някакви рибари от Найое я открили случайно. Те обаче помислили, че красивата жена в лодката е духът, причинил продължилата няколко дни силна буря, и Теруте без малко да загине под ударите на веслата им, ако не бил един човек от Найое, който я взел под свое покровителство.
Този човек на име Муракими Даю решил да осинови клетата девойка, тъй като си нямал свое дете, което да го наследи.
И така, завел я той в дома си, дал й името Йорихиме и се отнасял с нея тъй мило, че жена му започнала да го ревнува от осиновената и да се държи грубо с нея в отсъствие на мъжа си.
Ядосана още повече от това, че Йорихиме не се кани да си отиде доброволно, лошата жена взела да крои планове да се избави завинаги от нея.
Точно по това време в пристанището пуснал котва корабът на някакъв спекулант — похитител на деца. Няма нужда да обясняваме, че Йорихиме била тайно продадена на този търговец на човешка плът.
След сполетялото я нещастие злочестата принцеса сменила седемдесет и пет пъти своя господар! Последният, който я купил, бил някой си Йородзуя Чобей, известен като съдържател на голям провинциален публичен дом — джороя, в Мино.
Когато Теруте-химе била представена на новия си господар, тя му заговорила смирено и го помолила да я извини за нескопосните маниери, грозната походка и липсата на каквато и да било изисканост. Чобей на свой ред я помолил да му разкаже всичко за себе си, за родното си място и за своето семейство.
Теруте-химе преценила обаче, че ще е неразумно да споменава дори името на родния си край, тъй като можела да се окаже принудена да разкрие и злодеянието на баща си, който отровил съпруга й.
Вместо това предпочела да обясни само, че е родом от Хитачи, изпитвайки печално задоволство да заяви, че е родена в провинцията, в която е живял нейният любим.
— Родена съм, — казала тя — в Хитачи, но потеклото ми е твърде ниско. Затова ви моля да проявите добрината и да ми подберете подходящо име.
Така Теруте-химе била преименувана на Кохаги от Хитачи. Не пропуснали и да й напомнят, че трябва да служи покорно на своя господар и да е мила с гостите на неговия дом. Но тя отказала да се подчини на това и заявила, че е готова да върши с удоволствие всякаква черна работа, но никога не ще приеме да стане джоро — жена за удоволствие.
— Тогава — извикал разгневен Чобей — твоите задължения през деня ще са следните:
Да храниш всичките ми коне, сто на брой, които държа в конюшните, и да прислужваш на всички в къщата, докато се хранят.
Да подреждаш по най-подходящ начин косите на всичките тридесет и шест джоро в този дом, както и да пълниш седем кутии с пресукани конопени нишки.
Да палиш всеки ден огън в седем пещи и да носиш вода от планинския извор, който е на часове път оттук.
Теруте разбирала, че задълженията, възложени и от жестокия стопанин, не са по силите на никое човешко същество. Тъй че не й оставало нищо друго, освен да оплаква съдбата си.
Но скоро тя разбрала, че плачът не ще й помогне. Затова изтрила сълзите си и решила да се заеме за работа, пък каквото стане, стане. Вързала си престилка, запретнала ръкави и се заловила да храни конете.
Необяснимо е великото милосърдие на боговете! Но е сигурно, че щом Теруте-химе нахранила първия кон, благодарение на божествена намеса и останалите мигом се заситили. Същото удивително нещо се случило и когато Теруте прислужвала на масата, и когато правела прическите на момичетата, и когато пресуквала конопа, и когато палела огъня в пещите.
Най-тъжната гледка била Теруте-химе с двете ведра на кобилицата на път за далечния извор в планината. А като видяла във водата на извора отражението на промененото си лице, тя заплакала наистина горчиво. Само че изведнъж се сетила за безжалостния Чобей и душата й се изпълнила с такъв страх, че нещастната принцеса забързала назад към сегашния си безрадостен дом.
Не минало много време обаче, и Чобей забелязал, че новата прислужница не е обикновена жена. Затова започнал да се отнася към нея много по-мило.