А сега ще разкажем какво се случило с Кане-уджи.
Всеизвестният монах Югьо Шонин13 от храма Фуджисава в Кагами, който кръстосвал надлъж и шир Япония, за да проповядва будисткия закон из всички провинции на страната, минал случайно край Уваногахара.
Там той видял множество гарвани и сови да кръжат над някакъв гроб. Югьо Шонин се приближил и безкрайно удивен, съгледал същество без ръце и крака, което шавало между парчетата от разбитата надгробна плоча.
После си спомнил древното поверие, според което принудените да умрат, преди да са изживели отпуснатите им на този свят години, възкръсват във вид на гаки-ами14. И си помислил, че съществото пред него е навярно тялото на някоя такава нещастна душа.
В доброто сърце на монаха веднага се събудило желанието да отведе това чудовищно създание в минералните извори при храма Кумано и да му помогне да си възвърне човешкия образ.
И така, той поръчал да направят количка за гаки-ами, положил в нея безименното същество и окачил на гърдите му дъсчица с едро изписани йероглифи. Написаното гласяло:
Проявете милост към това нещастно създание и му помогнете да стигне до горещите минерални извори при храма Кумано. Онези, които потеглят дори за малко количката с въжето, вързано за нея, ще бъдат възнаградени с много и големи сполуки. Да потеглиш количката дори само на крачка, е равносилно на това да нахраниш хиляда монаси; да я потеглиш на две крачки — да нахраниш десет хиляди монаси. Да я потеглиш на три крачки, е равносилно на това да помогнеш на свой покоен близък — майка, баща или съпруг, да поеме пътя на Буда.
Много пътници съчувствали на безформеното същество: някои теглели количката часове наред, други — по няколко дни.
Така след време количката на гаки-ами се озовала пред портите на Йородзуя Чобей. Щом я видяла, Кохаги от Хитачи се трогнала дълбоко от написаното върху дъсчицата и изпитала непреодолимо желание да потегли количката дори само ден и така да помогне на покойния си съпруг с онова, което милосърдната й постъпка можела да му осигури.
Ето защо Кохаги помолила своя господар да я освободи от работа за три дни, за да може да потегли поне малко количката. Поискала това в името на родителите си. Не посмяла да признае, че го прави за мъжа си, от страх да не би, като разбере истината, господарят й да се разгневи.
Отначало Чобей отказал, като заявил грубо, че щом тя преди време не се е подчинила на изискванията му, то и той няма да й разреши да напусне дори за час дома му.
Но Кохаги му казала:
— Чуйте, господарю! Кокошките лягат в полозите, когато времето застудее, а птичките се приютяват дълбоко в гората. Така и хората, когато са в беда, бързат да се подслонят под покрива на милосърдието. Вие се славите като добър човек, затова и количката на гаки-ами спря за малко край оградата на вашия дом. А аз ви обещавам да дам, ако е нужно, и живота си за вас и вашата съпруга, ако сега ме дарите само с три дни свобода.
Ето така коравосърдечният Чобей бил в крайна сметка склонѐн да удовлетвори молбата, а жена му с радост добавила към определеното време още два дни от себе си.
Така, освободена за цели пет дни, Кохаги веднага се заловила с тежката си задача.
След като преминала през много премеждия и през такива трудни места като Фуханосеки, Муса, Самегае, Оно и прохода Суенагатоге, тя стигнала до всеизвестния град Оцу само за три дни. Там трябвало да остави количката, за да успее за останалите й два дни да се върне в провинция Мино.
По дългия й път към Оцу единствените приятни гледки и звуци били красивите диви лилии край пътя, гласовете на полските чучулиги, песента на пролетните птички, които чуруликали в клоните на дърветата, както и песните на селските девойки, които разсаждали ориза.
Но тези гледки и звуци успявали да я зарадват само за миг, защото повечето от тях я карали да мечтае за други дни и й причинявали болка, събуждайки спомена за безнадеждното положение, в което била изпаднала.
Въпреки умората от тридневния тежък път клетата девойка не потърсила странноприемница. Последната нощ прекарала край безименното тяло, с което на следващия ден трябвало да се раздели. „Чувала съм — мислела си тя, — че гаки-ами е същество, принадлежащо към света на мъртвите. Тогава този тук сигурно знае нещо за моя покоен съпруг. О, поне да можеше да вижда и да чува! Тогава бих го разпитала за Кане-уджи с думи или с писмо.“
Когато над околните, обвити в мъгла планински върхове се зазорило, Кохаги отишла да потърси четка и туш. Скоро намерила и се върнала при количката. После под написаното върху дъсчицата на гърдите на гаки-ами добавила следното:
13
Буквално Пътуващ монах. Прозвище, давано векове наред на настоятеля на главния храм на сектата Джишу (Секта на времето), проповядваща ревностно идеята за Чистата земя, тоест за будисткия рай. — Б.р.