Когато възвърнеш човешкия си образ и тръгнеш назад към родния си край, отбий се, моля те, при Кохаги от Хитачи, слугиня на Йородзуя Чобей от град Обака, провинция Мино. Защото бих се радвала безкрайно да видя отново онзи, благодарение на когото получих с огромни усилия пет дни свобода, трите от които прекарах в теглене на неговата количка.
После Кохаги се сбогувала с гаки-ами и забързала назад към къщата на стопанина си, макар да й било много тежко да изостави така количката.
Най-после гаки-ами бил докаран до минералните извори на прочутия храм Кумано и с помощта на състрадателни хора всеки ден бил подлаган на целебното въздействие на минералните бани.
Благодарение на техния чудотворен ефект само след седмица се появили очите, носът, ушите и устата му, а след четиринадесет дни се възстановили напълно и крайниците му.
И тъй, след двадесет и един дни странното същество се преобразило окончателно в истинския Огури Ханган Кане-уджи — съвършен и красив като преди.
След удивителното преобразяваме Кане-уджи се огледал и останал безкрайно учуден кога и как се е озовал на това непознато място. Но благодарение на намесата на бога на Кумано всичко се подредило така, че възроденият принц да се върне благополучно у дома си — двореца Ниджо в Киото, където родителите му — владетелят Кане-уджи и съпругата му, го посрещнали с неописуема радост.
Тогава, като чул за случилото се, императорът си помислил колко чудесно е, че негов поданик, след като е бил цели три години покойник, е могъл да се върне в света на живите.
И той не само простил с радост вината, заради която Ханган бил изпратен в изгнание, но го и назначил за управител на трите провинции — Хитачи, Сагами и Мино.
Един ден Огури Ханган напуснал своя дворец и се отправил на обиколка из поверените му провинции. А като стигнал в Мино, решил да посети Кохаги от Хитачи и да й изкаже благодарността си за изключителната й добрина.
Ето защо той отседнал в дома на Йородзуя, където бил настанен в най-изисканата гостна, украсена с позлатени паравани, китайски килими, индийски завеси и други скъпоценни неща.
Когато заповядал да извикат Кохаги от Хитачи да се яви пред него, отговорили му, че тя е само една от най-долните прислужници и че е прекалено мръсна, за да се появи пред очите му. Но той не обърнал внимание на тези думи и пожелал да я види веднага, колкото и мръсна и неугледна да е тя.
Така, пряко волята си, Кохаги трябвало да се яви пред владетеля, когото тя най-напред успяла да зърне иззад един параван и останала смаяна от изумителната му прилика с Ханган.
Огури я попитал за истинското й име, но Кохаги отказала да му го съобщи, като рекла:
— Щом не ще мога да поднеса вино на господаря, без да му открия истинското си име, тогава ще трябва да го освободя от нищожното си присъствие.
Но точно когато вече си тръгвала, Ханган й извикал:
— Не, почакай малко! Имам пълното право да те питам за името ти, защото аз всъщност съм онзи гаки-ами, когото ти така милостиво тегли с количката до Оцу миналата година.
И той извадил дъсчицата, на която Кохаги била написала своето послание.
Дълбоко развълнувана, тя рекла:
— Безкрайно съм щастлива да ви видя прероден. А сега ще ви разкажа с удоволствие цялата си история, като се надявам единствено на това, господарю, че вие ще ми разкажете нещичко за призрачния свят, от който сте се завърнали и който, уви! обитава моят съпруг… Аз съм (… болно ми е да говоря за отминалите дни!) единствената дъщеря на Йокояма Чоджа от областта Соба в провинция Сагами и името ми е Теруте-химе. Все още ме изгаря споменът за това как преди три години се омъжих за един високопоставен и прочут млад мъж на име Огури Ханган Кане-уджи, който живееше в провинция Хитачи. Но той беше отровен от родния ми баща, който пък бе подучен да стори това злодеяние от третия си син Сабуро. Аз самата бях осъдена да ме удавят в морето на Сагами и дължа живота си на верните слуги на баща ми — Онио и Ониджи.
Тук Ханган я прекъснал и възкликнал:
— Теруте, пред теб е Кане-уджи, твоят съпруг. Макар и убит заедно със свитата си, съдено ми било да живея още дълго на този свят. Бях спасен от мъдрия монах от храма Фуджисава и не един добър човек теглѝ количката ми чак до горещите извори на Кумано, където възвърнах предишния си облик и здравето си. Сега съм назначен за управител на трите провинции и мога да имам всичко, което пожелая.