Дали грандмама щеше да продължи да го пее в жилището под наем след месец-два? Или унижението щеше да бъде прекалено голямо, за да извиси пак глас? Въпреки всички подигравки с утринния рецитал тази мисъл го натъжи.
Докато се обличаше, усети как конците на ръката подръпват кожата му и си спомни, че трябва да отиде в Цитаделата, за да го прегледат. По ожуленото му лице се бяха образували тъмночервени корички, но подутините бяха спаднали. Той им сложи малко от пудрата на майка си и макар тя да не ги скри, ароматът го поуспокои.
Финансовото им положение беше толкова безнадеждно, че той прие без колебание жетоните, които Тайгрис му даде. Защо да пести центове, когато доларите отдавна си бяха отишли? В тролея почти се задави от содените бисквити с фъстъчено масло и се помъчи да не ги сравнява с кифличките за закуска на мами Плинт. Мина му през ума, че след като беше спасил Сеян, семейство Плинт можеше да му даде заем или дори да му плати, за да си мълчи, но грандмама никога не би го позволила, а и беше немислимо един Сноу да се унижава пред някой си Плинт. Но в това да спечели наградата „Плинт“ нямаше нищо непочтено и Тайгрис беше права. Бъдещето му щеше да се реши през тези следващи няколко дни.
В Академията десетте ментори пиеха чай и се подготвяха за камерите. С всеки изминал ден вниманието към тях нарастваше. Гейммейкърите бяха изпратили гримьорка, която успя да прикрие раните по лицето на Кориолан и да оформи малко веждите му. Никой не беше в настроение да говори директно за Игрите, освен Хиларий Хевънсбий, който не можеше да говори за нищо друго.
— При мен нещата са други — каза Хиларий. — Снощи прегледах списъка си. От останалите трибути всички до един са получили храна или поне вода, откакто са на арената. С изключение на изчезналата Уови. Изобщо къде е тя? В смисъл откъде да знам дали просто не се е свила и не е умряла някъде из тези тунели? Може би вече е мъртва, а аз седя тук като тъпак и си играя с гривната?
Кориолан искаше да му каже да млъкне, защото другите хора си имат истински проблеми, но вместо това се премести в края на реда до Фест, който беше потънал в дълбок спор с Персефона.
Лъки Фликърман откри предаването с преглед на оставащите ментори и покани Лепид да ги потърси за коментари. Лепид се обърна първо към Кориолан за реакцията му към страховитата смърт на Джесъп. Той поздрави Лизистрата за блестящия начин, но който се справи със ситуацията с бяса и ѝ благодари за щедростта в последните минути от живота на Джесъп. Обърна се към сектора, където седяха менторите на загиналите трибути, помоли я да стане и подкани публиката да я аплодира. Публиката ме само го направи, но и поне половината стана на крака и макар Лизистрата да изглеждаше смутена, както му се стори, нямаше нищо против. После той добави, че се надява да ѝ се отблагодари подобаващо, като сбъдне предсказанието ѝ, че победителят ще е трибут от Окръг 12, а именно Луси Грей. Както публиката вече се беше убедила, Луси Грей беше много умна. И не биваше да забравят как беше останала до Джесъп до тъжния край. И още веднъж, не беше ли това поведение, което можеше да се очаква от момиче от Капитола, а не от окръзите? Струваше си да се помисли как публиката възнаграждава качествата на победителя в Игрите на глада и как Луси Грей отразява техните ценности. Нещо сигурно трогна публиката, защото от гривната му веднага се разнесоха пет-шест писукания. Той я вдигна пред камерата и благодари на щедрите спонсори.
Сякаш неспособен да понесе, че върху Кориолан се изсипва толкова много внимание, Млади се изправи на стола и на висок глас обяви:
— Най-добре да дам закуската на Ламина.
След тези думи поръча ураган от храна и напитки. Никой друг ме можеше да се конкурира с него, тъй като тя беше единственият трибут, който се виждаше на арената, и това беше още едно дразнещо нещо около Млади. Кориолан се зарадва, когато от гривната на съперника му не се чуха нови писукания.
Тъй като знаеше, че няма да му задават други въпроси преди да бъдат интервюирани другите. Кориолан си придаде вид на заинтересован слушател, без почти да чува думите им. Мисълта да се обърне към стария Страбон Плинт за пари — не да го изнудва, разбира се, но да му даде възможност да изрази благодарността си с финансов подарък — не излизаше от ума му. Защо да не се отбие при семейство Плинт, за да види как е Сеян със здравето? На крака му имаше дълбока рана. Да, защо просто да не намине и да види какво ще се случи?
Лъки прекъсна размишленията на Ио за това какво би могъл да направи Сърк с дрона: „Е, ако светодиодите на дрона не са пострадали, той би могъл да направи нещо като фенерче, което ще му даде голямо предимство нощем.“ и после насочи вниманието на публиката към появата на Рипър откъм барикадата.