Лъки намръщи чело.
— Ха. Това не го разбирам.
Деканът Хайботъм почука с пръст по слепоочието си.
— Помисли си пак.
— Здрасти, красавецо! — обади се унило Джубили.
— О, видяхте ли? Нали ви казвах! — ликуващо каза Лъки.
— Каза ни — призна деканът. — И все пак беше неочаквано.
До обяд не се случи нищо повече. Лъки представи прогнозата за времето окръг по окръг, с допълнителната атракция от компанията на Джубили, но птицата отказа да се обади пак, затова Лъки започна да говори вместо нея с преправен глас:
— Как ти се струва времето в Окръг дванайсет, Джубили? Там вали сняг, Лъки. Сняг през юли, Джубили? Кориолан Сноу!
Кориолан вдигна палец и поздрави камерата, когато се насочи към него, за да покаже реакцията му. Не можеше да повярва в какво се беше превърнал животът му.
Обедът беше разочароващ, тъй като менюто се състоеше от сандвичи с фъстъчено масло и той вече беше ял фъстъчено масло на закуска. Все пак ги изяде, защото ядеше всичко безплатно и беше важно да поддържа силите си. Сред залата се разнесоха възгласи, показващи, че на екрана се случва нещо и той бързо се върна на мястото си. Може би Луси Грей се беше появила?
Луси я нямаше, но утринната леност на глутницата беше отминала и тримата целенасочено вървяха през арената, докато стигнаха точно под гредата на Ламина. Първо тя не ги забеляза, но Танър заудря със сабята си по единия стълб и привлече вниманието ѝ. Ламина седна и огледа глутницата. Изглежда усети някаква промяна във въздуха, защото извади брадвата и ножа и започна да ги лъска със знамето.
След кратки преговори трибутите от Окръг 4 оставиха тризъбците си на Танър и глутницата се раздели на две. Корал и Мизън отидоха до металните стълбове, на които се крепеше гредата, а Танър застана точно под Ламина с двата тризъбеца в ръце. Корал и Мизън, захапали ножовете си със зъби, си кимнаха и всеки започна да се катери по своя стълб.
Фест се раздвижи на стола си.
— Започва се.
— Няма да успеят — каза развълнувано Млади.
— Обучени са да работят на кораби. Част от обучението е да се катерят по въжета — посочи Персефона.
— По такелажа — каза Фес.
— Да, разбирам. Все пак баща ми е флотски командир — каза Млади. — Катеренето по въже е различно. Стълбовете са повече като дървета.
Но Млади лазеше по нервите на всички и дори менторите без трибут в спора изглежда изпитваха желание да коментират.
— Ами мачтите? — попита Випсания.
— Или флагщока? — намеси се Урбан.
— Няма да стигнат догоре — каза Млади.
Двамата от Окръг 4 нямаха гладкия стил на Ламина, но наистина се катереха, като бавно напредваха нагоре. Танър ги насочваше, като казваше на Корал да почака малко, когато Мизън изостанеше.
— Гледай, пресмятат го така, че да стигнат заедно на върха — каза Ио. — Ще я принудят да си избере с кого да се бие, после другият ще стигне до гредата.
— Значи ще убие единия и ще се спусне долу — каза Млади.
— Където ще я чака Танър — припомни му Кориолан.
— Е, знам това! — каза Млади. — Какво искаш аз да направя? Не е като да са болни от бяс и да има някакво просто средство, като например да изпратя вода!
— Никога не би се сетил — каза Фест.
— Разбира се, че щях да се сетя — възрази Млади. — Млъквайте! Всички!
Настъпи тишина, но главно защото Корал и Мизън приближаваха до върха. Ламина въртеше глава напред-назад, сякаш решаваше с кого да се захване. После се насочи към Корал.
— Не, не момичето, момчето! — възкликна Млади и скочи на крака. — Сега ще трябва да се бие с момчето на гредата.
— Щях да направя същото. Не бих искала да се бия с това момиче там горе — каза Домиция и няколко от менторите промърмориха нещо в знак на съгласие.
— Не? — зачуди се Млади. — Може би си права.
Ламина стигна до края на гредата и замахна с брадвата надолу към Корал без колебание, като не успя да я удари по главата, но отряза кичур коса. Корал отстъпи на около метър надолу, но Ламина размаха брадвата към нея още няколко пъти като предупреждение. Както се очакваше, това даде време на Мизън да се покатери на гредата, но когато Танър му хвърли тризъбеца, той стигна на около две трети от разстоянието и падна на земята. Ламина замахна още веднъж към Корал и после бързо тръгна към Мизън. Той не можеше да се мери с нейната увереност на гредата и успя да направи едва няколко колебливи крачки, когато тя се нахвърли върху него. Танър този път хвърли тризъбеца по-високо, но той се удари в долната част на гредата и падна на земята. Зает с усилието да приклекне и да го хване, Мизън се изправи точно когато Ламина стигна до него и стовари плоската страна на брадвата върху коляното му. От силата на удара и двамата залитнаха. Но докато тя успя да възседне гредата, Мизън падна, изпусна ножа и едва успя да се задържи с една ръка.