Дори озвучителната система на арената успя да хване бойния вик на Корал, когато тя стигна до върха. Танър изтича под нейния стълб и успя да хвърли тризъбеца достатъчно високо. Лекотата, с която Корал хвана оръжието във въздуха, изтръгна възторжени възклицания от публиката в Капитола. Ламина хвърли един поглед на Мизън, но поради безпомощното си състояние той не представляваше непосредствена заплаха, затова се обърна и се подготви за атаката на Корал. Ламина пазеше по-добре равновесие, оръжието на Корал имаше по-голям обсег. След като Ламина успя да отбие първите няколко замахвания с брадвата си, Корал направи въртеливо движение с тризъбеца за отвличане на вниманието и го заби в корема на противничката си. Корал пусна оръжието, отстъпи и извади ножа си като резерва, но се оказа ненужно. Ламина падна от гредата и умря на място.
— Не! — изкрещя Млади и думата отекна в цялата зала. Той остана закован на мястото си за един дълъг момент, после взе стола си и напусна сектора на менторите, без да обръща внимание на микрофона, който Лепид протягаше към него. Тръсна стола си до Ливия и излезе от залата. Кориолан си помисли, че се мъчи да не се разплаче.
Корал отиде по гредата до Мизън и постоя над него обезпокояващо дълго, като през това време Кориолан се чудеше дали не се кани да изрита ръката му и да го запрати след Ламина. Вместо това тя седна, сключи крака за опора и му помогна да се качи на гредата. Коляното му беше пострадало от брадвата, макар че беше трудно да се прецени до каква степен. Той се смъкна по стълба, като ту се плъзгаше, ту се спускаше, следван от Корал, която вдигна падналия тризъбец от земята, където Танър го беше изоставил. Мизън се облегна на стълба и прегледа коляното си.
След като изпълни нещо като танц над тялото на Ламина, Танър направи поклон към тях. Мизън се усмихна и вдигна ръка за победен поздрав. Точно когато Танър го плесна по ръката, Корал заби втория тризъбец в гърба му. Той падна напред върху Мизън, който се подпря на стълба и го отблъсна. Танър се завъртя в кръг, като напразно извиваше ръка назад, сякаш за да извади тризъбеца, но шиповете се бяха забили дълбоко. Той падна на колене, като по лицето му се изписа повече болка, отколкото изненада, и заби глава в земята. Мизън го довърши с нож във врата. После се върна и седна до своя стълб, а Корал откъсна ивица от знамето на Ламина и започна да бинтова коляното му.
В студиото Лъки изопна лице в комедийна маска, изразяваща шок.
— И вие ли видяхте това, което аз видях?
Домиция тихо си прибра нещата със свити от разочарование устни. Но когато Лепид поднесе микрофона към нея, тя заговори със спокоен, лишен от емоции глас:
— Беше изненада. Мислех, че Танър може да спечели това нещо. И вероятно щеше, ако съюзниците му не го бяха предали. Сигурно това е изводът. Внимавай на кого се доверяваш.
— На арената и извън нея — каза Лепид, като кимна мъдро.
— Навсякъде — съгласи се Домиция. — Виждате ли, Танър беше много добродушен човек. И Окръг четири се възползва от това. — Тя погледна тъжно към Фест и Персефона, сякаш за да каже, че това говори лошо за тях, и Лепид цъкна неодобрително с език. — Това е едно от многото неща, които научих като ментор в Игрите на глада. Винаги ще нося в себе си опита си от тук и пожелавам на всички оставащи ментори късмет.
— Добре казано, Домиция. Според мен ти току-що показа на другите ментори как се губи с достойнство — каза Лепид. — Лъки?
От студиото камерата показа как Лъки се мъчи да примами с бисквита Джубили да слезе от полилея.
— Какво? Няма ли да говориш с другия? Как се казваше? Детето на флотския командир?
— Той отказа коментар — каза Лепид.
— Добре, нека се върнем към шоуто! — извика Лъки.
Но шоуто за момента приключи. Корал довърши бинтоването на коляното на Мизън и събра тризъбците, като ги изтръгна от телата на жертвите. Мизън куцаше, докато двамата, без да бързат, прекосиха арената и влязоха в предпочитания от тях тунел.
Сатирия дойде при менторите и ги накара да пренаредят столовете си в две правилни редици по четири стола. Ио, Урбан, Клеменция и Випсания бяха отпред. Кориолан, Фест, Персефона и Хиларий бяха отзад. Играта на музикални столове продължи.
Може би унижението да бъде роб на Лъки му беше дошло прекалено много, защото Джубили отказваше да слезе от полилея. Лъки много разчиташе на снимачните екипи в Хевънсбий Хол и пред арената, където тълпата се беше разделила на групи, подкрепящи различните трибути. Сред привържениците на Луси Грей имаше млади и стари, мъже и жени и дори няколко авокси — но те всъщност не се брояха, защото бяха доведени тук, за да държат надписите.