Кориолан изпита желание Луси да може да види колко много хора я обичат. Изпита желание тя да знае как се беше застъпил за нея. Беше станал по-активен, като в по-спокойните моменти търсеше Лепид и хвалеше Луси до небесата. Резултатът беше, че подаръците от спонсорите бяха надминали всички очаквания и той беше уверен, че може да я изхранва цяла седмица. Не оставаше нищо друго, освен да гледа и да чака.
Трич излезе само колкото да отмъкне брадвата на Ламина и да получи храна от Випсания. Тесли прибра още един паднал дрон и Урбан ѝ прати малко храна. Почти нищо друго не се случи до късния следобед, когато Рипър се появи иззад барикадата, като разтриваше сънливо очи. Изглежда не можеше да си обясни сцената пред себе си, проводеното тяло на Танър и особено Ламина. След като пообиколи около тях известно време, той вдигна Ламина, отнесе я до мястото, където лежаха Бобин и Марк и подреди тримата в редица на земята. После закрачи напред-назад под гредата и изтегли Танър до Ламина. През следващия час донесе първо Дил и после Сол и ги прибави към импровизираната си морга.
Извън нея остана само Джесъп. Рипър вероятно се страхуваше да не прихване бяс. След като подреди другите в правилна редица, той разгонваше събралите се мухи. Спря и се замисли за момент, после се върна и отряза още едно парче от знамето, с което покри труповете и предизвика нова вълна от гняв в залата. Рипър изтръска остатъка от знамето на Ламина и го метна като мантия върху раменете си. Мантията изглежда го вдъхнови и той започна бавно да се върти, като се обръщаше през рамо да види как се развява зад него. После се затича и разпери ръце, а знамето се развя под слънчевите лъчи. Изтощен от събитията през деня, той накрая се качи на трибуната и зачака.
— О, за бога, нахрани го, Клеми! — каза Фест.
— Гледай си работата — отговори Клеменция.
— Ти си безсърдечна — каза ѝ Фест.
— Аз съм добър мениджър. Игрите на глада може да се окажат дълги. — Тя хвърли неприятна усмивка към Кориолан. — А и не е като да съм го изоставила.
Кориолан си помисли дали да не я покани да дойде с него до Цитаделата, когато отива на повторен преглед. Щеше да му прави компания, а би могла да посети змиите си.
Стана пет часът и пуснаха учениците да си ходят, а осемте оставащи ментори се събраха за говежда яхния и торта. Кориолан не би казал, че страда от отсъствието на Домиция и особено на Млади, но му липсваше буфера, който те създаваха между него и хора като Клеменция, Випсания и Урбан. Дори Хиларий, с неговите печални разкази за това какво означава да си Хевънсбий, беше станал досаден. Когато Сатирия ги освободи към осем часа, той тръгна право към вратата, като се надяваше, че не е прекалено късно да прегледат ръката му.
Пазачите в Цитаделата го разпознаха и след като претърсиха чантата му, му позволиха да я вземе със себе си и да слезе в лабораторията без придружител. Той се полута, докато намери мястото, което търсеше, и после седя в клиниката в продължение на половин час, преди да дойде една лекарка. Тя премери кръвното и температурата му, прегледа конците, които, изглежда, изпълняваха предназначението си и му каза да чака.
В лабораторията кипеше необикновено енергична дейност. Забързани стъпки, повишени гласове, нетърпеливи команди. Кориолан се вслушваше, но не можеше да разбере причината за тази активност. Чу повече от веднъж думите арена и Игрите и се чудеше каква е връзката. Когато д-р Гол най-после се появи, тя прегледа съвсем бегло шевовете.
— Още няколко дни — потвърди тя. — Кажете ми, г-н Сноу, познавахте ли Гай Брийн?
— Дали го познавах? — попита Кориолан, като веднага улови миналото време. — Познавам го. В смисъл ние сме съученици. Знам, че загуби краката си на арената. Той…
— Той умря. От раните си — каза д-р Гол.
— О, не. — Кориолан не можеше да го осмисли. Гай, мъртъв? Гай Брийн? Той си припомни един виц, който Гай неотдавна му каза за това колко бунтовници са необходими, за да вържат връзките на една обувка. — Дори не отидох да го видя в болницата. Кога е погребението?
— Това се решава сега. Трябва да не казвате на никого, преди да направим официално съобщение — предупреди го тя. — Съобщавам ви го сега, така че поне един от вас да може да каже нещо интелигентно на Лепид. Вярвам, че ще се справите.