— Той ми е приятел — каза той.
— Колкото и пъти да чуя това, все ми е трудно да повярвам. Но още от началото Сеян те избра сред другите. Може би си се метнал на майка си, а? Тя винаги се държеше любезно с мен, когато идвах тук по работа преди войната. Въпреки произхода ми. Беше истинска дама. Никога не го забравих. — Той погледна изпитателно Кориолан. — На майка си ли приличаш?
Разговорът не вървеше натам, накъдето си мислеше Кориолан. Защо не стана дума за паричното възнаграждение? Как би могъл да бъде убеден да го приеме, ако никога не му го предложеха.
— Бих искал да си мисля, че е така, в някои отношения.
— В какви отношения? — попита г-н Плинт.
Разпитът отиваше в странна посока. По какъв начин би могъл да прилича на тази любяща, обожаваща го майка, която всяка вечер го приспиваше с песен?
— Е, и двамата обичахме музика. — Дали беше така? Тя обичаше музика, а той сигурно не я мразеше.
— Музика, а? — каза г-н Плинт, сякаш Кориолан беше казал нещо безсмислено, като например „кълбести облаци“.
— И съм сигурен, че и двамата вярвахме, че добрият късмет е… нещо, за което трябва винаги да плащаш… всеки ден. Да не го приемаш за даденост — добави той. Нямаше представа какво означава това, но изглежда направи впечатление на г-н Плинт.
Той помисли.
— Ще се съглася с това.
— О, добре. Да, хубаво, така че… Сеян — припомни му Кориолан.
По лицето на г-н Плинт се изписа тревога.
— Сеян. Благодаря ти, между другото, че му спаси живота.
— Не е необходимо да ми благодарите. Както казах, той ми е приятел. — Сега беше моментът. Моментът за парите, отказа, убеждаването, приемането.
— Добре. Е, сигурно трябва да се прибираш. Твоят трибут е все още в Игрите, нали така? — попита г-н Плинт.
Стреснат от отпращането, Кориолан стана от креслото.
— О-о. Да. Прав сте. Само исках да видя как е Сеян. Ще се върне ли скоро в училище?
— Трудно ми е да кажа — отговори г-н Плинт. — Но ти благодаря, че се отби.
— Разбира се. Кажете му, че ни липсва — каза Кориолан. — Лека нощ.
— Лека нощ. — Г-н Плинт му кимна. Нито дума за пари. Нито дори ръкостискане.
Кориолан си тръгна объркан и разочарован. Тежката торба с храна и шофьорът, който го откара вкъщи, бяха прилична утешителна награда, но в крайна сметка посещението му беше загуба на време, особено когато есето за д-р Гол все така го чакаше. „Доброто допълнение към молбата му за наградата“. Защо всичко за него беше свързано с толкова трудности?
Кориолан каза на Тайгрис, че е отишъл да види Сеян и тя не поиска други обяснения за закъснението му. Направи му чаша специален жасминов чай — глезотия като харченето на жетони, но сега кой го беше грижа? Той се зае с работа, като на листче записа трите ключови думи. Хаос, контрол и каква беше третата? О, да. Договор. Какво би се случило, ако никой не контролираше хората? Това беше темата, която трябваше да развие. И беше казал, че настъпва хаос. А д-р Гол му каза да започне оттам.
Хаос. Изключителен безпорядък и объркване. Все едно че си на арената, беше казала тя. Прекрасна възможност — така го беше нарекла. — Преобразяваща. Кориолан си припомни какво изпита на арената, където няма правила, няма закони, постъпките ти са безнаказани. Стрелката на моралния му компас бясно се люшкаше в двете посоки. Подтикван от ужаса, че е станал плячка, колко бързо той самият се беше превърнал в хищник, без задръжки, и беше пребил Бобин до смърт. Наистина беше преобразен, но не в нещо, от което се гордееше — и тъй като беше потомък на семейство Сноу, имаше по-голям самоконтрол от повечето хора. Помъчи се да си представи какво би станало, ако целият свят играеше по същите тези правила. Безнаказано. Хората взимат каквото искат, когато искат и ако се наложи, убиват за него. Оцеляването е двигател на всичко. През войната имаше дни, когато те всички бяха толкова изплашени, че не излизаха от апартамента. Дни, в които беззаконието превръщаше дори Капитола в арена.
Да, отсъствието на закони, това беше в основата на всичко. Значи хората трябваше да се договорят да спазват закона. Дали това беше, което д-р Гол имаше предвид под „обществен договор“? Споразумението да не се ограбват, измъчват или избиват взаимно? Сигурно беше това. А законът изискваше налагане и точно тук идваше контролът. Без контрол за изпълнението за договора се възцаряваше хаос. Силата, която го контролираше, трябваше да бъде по-голяма от хората — иначе те биха се възпротивили. Единствено Капитолът беше способен на това.
Стоя до два сутринта, за да подреди тези мисли и те едва запълниха една страница. Д-р Гол щеше да иска повече, но това беше всичко, което успя да напише тази вечер. Той пропълзя в леглото, където сънуваше как змиите във всички цветове на дъгата преследват Луси Грей. Стресна се и се събуди треперещ под звуците на химна. Трябва да се стегнеш, каза си той. Игрите няма да продължат още дълго.