На сцената подухна ветрец и момичето бавно повдигна глава. Някъде другаде в тълпата се разнесе по-дълбок, определено мъжки глас.
По лицето на Луси Грей Беърд се появи лека усмивка. Тя изведнъж стана на крака, отиде в средата на сцената, грабна микрофона и запя с всичка сила.
Тя зарови свободната си ръка във воланите на полата си, като я залюля насам-натам и всичко си дойде на мястото — костюмът ѝ, гримът и косата. Която и да беше, тя още отначало се беше облякла за това представление. Имаше красив глас, чист и ясен при високите тонове, дрезгав и богат при ниските, а движенията ѝ излъчваха увереност.
Песента я преобрази и за Кориолан тя вече не изглеждаше толкова обезпокоително. В нея имаше нещо вълнуващо, дори привлекателно. Камерата не я изпускаше, когато тя мина в предната част на сцената и се надвеси над публиката — сладка и дръзка.
И после тя се понесе по сцената и мина през редицата миротворци, някои от които трудно сдържаха усмивките си. Никой не се опита да я спре.
Вратите на Сградата на справедливостта се отвориха с трясък и миротворците, които бяха отвели кмета, нахлуха пак на сцената. Момичето гледаше напред, но се виждаше, че е усетило пристигането им. Тя се насочи към другия край на сцената за големия си финал.
Тя успя да изпрати една въздушна целувка преди миротворците да стигнат до нея.
— Приятелите ми ме наричат Луси Грей — надявам се, че и вие ще ме наричате така! — извика силно тя. Един от миротворците изтръгна микрофона от ръката ѝ, а друг я вдигна и я отнесе в средата на сцената. Тя размахваше ръце, сякаш имаше бурни аплодисменти, а не пълно мълчание.
За няколко секунди всички в Хевънсбий Хол също притихнаха. Кориолан си помисли дали и те също като него не се надяват, че тя ще продължи да пее. После всички заговориха едновременно, първо за момичето, а после за този, който беше имал късмета да я получи като трибут. Другите ученици обърнаха глави към него, някои му дадоха знак с вдигнат палец, други му хвърляха враждебни погледи. Той поклати безгрижно глава, но вътрешно тържествуваше. Сноу пак беше на върха.
Миротворците върнаха кмета на сцената и се подредиха от двете страни, за да предотвратят по-нататъшни конфликти. Луси Грей не му обърна внимание и изглежда след песента беше възвърнала самообладанието си. Кметът погледна яростно в камерата, пъхна ръка в другата торба и извади няколко листчета. Част от тях се разлетяха по сцената и той прочете останалото в ръката му.
— Момчето трибут от Окръг дванайсет е Джесъп Дигс.
Момчетата на площада се раздвижиха и направиха път на Джесъп, момче с черен перчем, прилепнал на високото му чело. За стандартите на трибутите от Окръг 12 той беше представителен, по-едър от другите и изглеждаше силен. Изпоцапаните дрехи показваха, че вече работи в мините. Полууспешният опит да измие лицето си беше довел до сравнително чист кръг в средата, но около него беше черно, а под ноктите му се беше набил въглищен прах. Той тромаво се изкачи по стълбите, за да заеме мястото си. Когато се приближи към кмета, Луси Грей пристъпи към него и протегна ръка. Момчето се поколеба, после я пое и двамата стиснаха ръце. Луси Грей мина пред него, смени ръката, с която го държеше и сега двамата стояха един до друг, стиснали ръце, когато тя направи дълбок реверанс и го накара и той да се поклони. Сред тълпата от Окръг 12 се разнесоха вяли аплодисменти и някой се провикна, преди миротворците да ги обградят и излъчването на Жътвата се прехвърли към Окръг 8.