На закуска лакомствата, приготвени от г-жа Плинт, го преизпълниха с енергия за четвъртия ден от Игрите на глада. Натъпка се с парче боровинков пай, кифла с наденичка и пита със сирене. Покрай Игрите и семейство Плинт панталонът започна да му стяга в кръста. Щеше да положи усилието да се прибере вкъщи пеш.
Секторът на подиума с осемте оставащи ментори беше ограден с плюшени въжета и сега на гърба на всеки стол беше окачен надпис с името на всеки от тях. Предварително определени места — това беше ново, но вероятно с цел да се намалят саркастичните забележки, които се чуваха през последните няколко дни. Кориолан остана на задния ред между Ио и Урбан. Горкият Фест беше обграден от Випсания и Клеменция.
Лъки приветства публиката с многострадалния Джубили, който беше затворен в клетка, по-подходяща за заек, отколкото за папагал. На арената нищо не помръдваше и трибутите изглежда се бяха успали. Единственото ново развитие беше, че някой, вероятно Рипър, беше изтеглил трупа на Джесъп до редицата мъртви край барикадата.
Кориолан нервно очакваше съобщението за смъртта на Гай Брийн, но то се бавеше. Гейммейкърите отделиха време за тълпата пред арената, която продължаваше да нараства. Различните фен клубове сега носеха фланелки с лицата на трибутите и менторите и Кориолан изпита едновременно удоволствие и смущение, когато от гигантския екран го погледна лицето му.
Първият трибут се появи едва късно сутринта и публиката не го разпозна веднага.
— Това е Уови! — извика Хиларий с облекчение. — Тя е жива!
Кориолан си спомняше, че детето е слабо, но сега изглеждаше като скелет, ръцете и краката ѝ бяха тънки като пръчки, а бузите ѝ хлътнали. Тя приклекна на входа на тунела с мръсната си рокля на райета, примижа на слънцето и стискаше в ръка празна бутилка от вода.
— Дръж се, Уови! Храната пристига! — каза Хиларий, като почукваше по гривната си. Тя едва ли имаше много спонсори, но някой винаги беше готов да заложи на малко вероятен победител.
Лепид се спусна внезапно към Хиларий и той описа надълго и нашироко достойнствата на Уови. Представи отсъствието ѝ като хитрост, като обяви, че тяхната стратегия през цялото време е била тя да се скрие и да не се показва на арената.
— И вижте я сега! Ето я сред финалната осморка! — Пет-шест дрона бързо се насочиха през арената към нея и Хиларий изпадна в още по-голямо вълнение. — Ето нейната вода и храна! Трябва само да я грабне и пак да се скрие!
Храната заваля върху нея и Уови вдигна ръце нагоре, но изглеждаше замаяна. Тя потърси пипнешком по земята, намери бутилка вода и с труд разви капачката. След няколко глътки пак опря гръб в стената и леко се оригна. От едната страна на устата ѝ потече тънка струйка сребриста течност и после Уови остана неподвижна.
Публиката я гледаше недоумяващо в продължение на минута.
— Тя е мъртва! — обяви Урбан.
— Не! Не е мъртва, просто си почива! — каза Хиларий.
Но колкото по-дълго Уови гледаше, без да мигне към яркото слънце, толкова по-трудно беше да се повярва. Кориолан се взря в слюнката — нито прозрачна, нито кървава, но леко оцветена — и се почуди дали Луси Грей най-после е успяла да пусне отровата за плъхове в действие. Би било лесно да сложи отрова в последната глътка вода в бутилката и да я хвърли в някой тунел. Отчаяната Уови не би се поколебала да я изпие. Но никой друг, дори Хиларий, не подозираше нищо нередно.
— Не знам — каза Лепид на Хиларий. — Струва ми се, че приятелят ти може би е прав.
Почакаха още десет минути, през които Уови не даде никакъв признак на живот, после Хиларий се предаде и премести стола си. Лепид сипеше похвали, а Хиларий, макар и разочарован, реши, че нещата биха могли да са много по-зле.
— Тя успя да се задържи дълго време, като се има предвид състоянието ѝ. Искаше ми се да беше излязла по-рано, за да я нахраня, но мисля, че мога да ходя с високо вдигната глава. Да си във финалната осморка не е за пренебрегване!
Кориолан премина по списъка си наум. Двамата трибути от 3, двамата от 4 и Трич и Рипър. Това беше всичко, което стоеше между Луси Грей и победата. Шестима трибути и доста късмет.
На арената смъртта на Уови остана незабелязана за известно време. Беше почти обед, когато Рипър излезе от барикадата, все още метнал знамето като мантия. Той се приближи предпазливо към Уови, но тя не представляваше заплаха нито като жива, нито като мъртва. Рипър приклекна до нея и взе една ябълка, после се намръщи, като разгледа лицето ѝ по-отблизо.