Той знае, помисли си Кориолан. Поне подозира, че не е естествена смърт.
Рипър пусна ябълката, вдигна Уови на ръце и тръгна към мъртвите трибути, като изостави храната и водата на земята.
— Виждате ли? — попита Клеменция, без да се обръща конкретно към никого. — Виждате ли пред какво съм изправена? Моят трибут е психичноболен.
— Сигурно си права — каза Фест. — Извинявам се за преди.
И това беше всичко. Смъртта на Уови не предизвика подозрение извън арената, а вътре само Рипър се чудеше каква е причината. Луси Грей не беше склонна към небрежност. Може би тя нарочно беше избрала крехката Уови за мишена, защото и без това тежкото състояние на детето щеше да прикрие отравянето. Отчайваше го невъзможността да общува с нея и двамата да обмислят заедно стратегията си. При толкова малко оставащи трибути, дали да се крие все още беше най-добрият начин и дали нямаше да е по-добре за нея да действа по-агресивно? Той, разбира се, не знаеше. Може би тя точно в този момент залагаше отровна храна и вода. И в такъв случай щяха да ѝ трябват още, които той не можеше да изпрати, преди тя да се появи. Макар и да не вярваше в тези неща, той се опита да ѝ внуши телепатично. Нека да ти помогна, Луси Грей. Или поне нека да видя, че си добре, помисли си той. После добави: Липсваш ми.
Рипър се върна в тунелите, докато през това време трибутите от Окръг 4 прибраха храната на Уови. Те не показаха абсолютно никаква загриженост за произхода ѝ и Кориолан се успокои, че възможността за отравяне беше останала незабелязана. Те седнаха точно там, където беше умряла Уови и излапаха всичко до последния залък, а после тръгнаха към своя тунел. Мизън накуцваше, но все още беше по-силен от повечето оставащи трибути, ако се стигнеше до схватка. Кориолан си помисли дали накрая всичко щеше да се сведе до Корал и Мизън, които да решат кой трибут от Окръг 4 ще отнесе вкъщи короната.
През всичките си години Кориолан никога не беше оставял училищния обед недовършен, но от картонените купички с боб и нудли му се повдигна. Все още заситен от закуската на семейство Плинт, той не можа да се насили да хапне дори една лъжица и се наложи бързо да смени недокоснатата си купичка с празната купичка на Фест, за да избегне мъмрене.
— Вземи. Бобът за мен все още има вкус на война.
— Аз съм така с овесената каша. Само като я помириша и ми иде да се скрия в бункера — каза Фест, като се справи бързо с храната. — Благодаря ти. Успах се и пропуснах закуската.
Кориолан се надяваше, че бобът не е бил лошо предзнаменование. После се самоупрекна. Сега не беше време да храни суеверия. Трябваше да запази ясната си мисъл, да изглежда добре пред камерите и да изкара деня. Луси Грей сигурно вече беше огладняла. Той отпиваше от бутилката си с вода и планираше следващата доставка на храна.
След напускането на Хиларий столовете на тримата оставащи ментори на задния ред бяха събрани към центъра и Кориолан зае мястото в средата. Както беше казала Домиция, нещата приличаха на игра на музикални столове и това бяха същите хора, с които беше играл като дете. Ако някога имаше деца, а планираше един ден да има, дали те все още щяха да бъдат в елитния социален клуб на Капитола? Или щяха да бъдат изхвърлени в по-нисшите кръгове? Би помогнало, ако имаха по-широка семейна мрежа, на която да разчитат, но двамата с Тайгрис бяха единствените Сноу от своето поколение. Без нея щеше да го очаква съвсем самотно бъдеще.
Следобед на арената не се случи почти нищо. Кориолан се оглеждаше за Луси Грей, като се надяваше да има възможност да я нахрани, но тя продължаваше да се крие. Повечето вълнения идваха от публиката извън арената, когато феновете на Корал се спречкаха с феновете на Трич за това кой е по-достоен да бъде коронован като победител. Размениха се няколко удара, преди миротворците да разделят двете групи, като ги изпратиха в противоположните краища на тълпата. Кориолан беше доволен, че неговите фенове показват малко по-висока класа.
В късния следобед Лъки започна пак да води предаването и д-р Гол седна срещу него, като държеше Джубили в неговата клетка. Птицата се люлееше напред-назад като малко дете, което се мъчи да се успокои. Лъки изгледа тревожно любимеца си, като може би предчувстваше, че ще му го вземат в лабораторията.
— Днес при нас имаме специален гост: Главния гейммейкър д-р Гол, която се сприятелява с Джубили. Разбирам, че имате тъжна новина за нас, д-р Гол.