Д-р Гол остави клетката с Джубили на масата.
— Да. Поради травми, претърпени при избухването на бомбите, поставени на арената от бунтовниците, още един от нашите ученици, Гай Брийн, умря.
Съучениците му ахнаха, а Кориолан се помъчи да се овладее. Всяка минута можеха да го поканят да коментира смъртта на Гай, но не на това се дължеше тревогата му. Щеше да е лесно да каже добри думи за Гай; той нямаше нито един враг в целия свят.
— Мисля, че говоря от името на всички, като поднасям съболезнованията ни на семейството — каза Лъки.
По лицето на д-р Гол се появи студено изражение.
— Съболезнования от всички нас. Но делата говорят по-силно от думите и нашите врагове бунтовниците изглежда не чуват добре. В отговор ние сме планирали нещо специално за техните деца на арената.
— Да се включим ли там? — каза Лъки.
В средата на арената Тесли и Сърк бяха клекнали над купчина отломки и търсеха нещо сред тях. Очевидно не проявяваха интерес към Рипър, който седеше високо на трибуната с гръб към стената на арената, увит в своята мантия. Изведнъж Трич изскочи от един тунел и се нахвърли към трибутите от Окръг 3, които побягнаха към барикадата.
Сред публиката се разнесе объркано мърморене. Къде беше „специалното нещо“ обещано от д-р Гол? Отговорът дойде при вида на един по-голям дрон, който долетя в арената, носейки терариума с разноцветните змии.
Кориолан вече се беше самоубедил, че атаката със змии е плод на превъзбуденото му въображение. Убеждението му обаче се разсея при появата на терариума. Той беше подредил парчетата на пъзела в главата си съвсем правилно. Това, което не знаеше, беше как ще реагират змиите, когато бъдат пуснати на свобода, но той беше ходил в лабораторията. Д-р Гол не развъждаше декоративни кученца; тя проектираше оръжия.
Необикновеният товар привлече вниманието на Трич. Може би си помисли, че този много специален подарък е предназначен само за него, защото спря, когато дронът стигна до средата на арената. Тесли и Сърк също спряха и дори Рипър стана, за да наблюдава доставката. Дронът пусна отворения терариум на десетина метра от земята. Вместо да се разбие, терариумът подскочи при удара. После като цвете, което разтваря листенцата си, стените се разтвориха и паднаха на земята.
Във всички посоки по земята като многоцветен взрив плъзнаха змии.
На предния ред Клеменция скочи на крака и нададе смразяващ кръвта вик, при което Фест почти падна от стола. Повечето хора едва сега разбираха какво е новото развитие на екрана и реакцията ѝ им изглеждаше прекалена. Страхувайки се, че изпадналата в паника Клеменция сега ще разкаже цялата история, Кориолан скочи и я прегърна с две ръце отзад, като не беше сигурен дали иска да я успокои или да я удържи. Клеменция замръзна, но не проговори.
— Те не са тук. Те са на арената — каза Кориолан в ухото ѝ. — Ти си в безопасност. — Все пак продължи да я държи, докато се развиваше действието на арената.
Трич, който беше от дърводобивния окръг, може би донякъде познаваше змиите. В мига, в който изскочиха от терариума, той се обърна и спринтира към трибуните. Подскачаше по купчината отломки като коза и продължи нагоре, прескачайки през пейките.
Моментното объркване на Тесли и Сърк им струваше много скъпо. Тесли успя да стигне до един от стълбовете и се покатери на няколко метра, където беше в безопасност, но Сърк се спъна в едно старо ръждясало копие и змиите го настигнаха. Десетки чифтове зъби се впиха в тялото му и после, сякаш доволни, змиите продължиха нататък. От раните започна да тече ярка гной и по тялото му се явиха розови, жълти и сини ивици. Тъй като беше по-дребен от Клеменция, а в тялото му се беше вляла двойно повече отрова, Сърк диша с мъка десетина секунди и умря.
Изпаднала в ужас, Тесли се взираше в тялото му на земята, плачеше и стискаше стълба. Под нея нежните змии се събраха в купчина, като надигаха глави и танцуваха около основата на стълба.
Гласът на Лъки се разнесе зад кадър.
— Какво става?
— Това са мутации, които разработихме в нашата лаборатория в Капитола — съобщи д-р Гол на публиката. — Сега са само змийчета, но когато пораснат, лесно ще настигнат човек и няма да им е трудно да се изкачат по този стълб. Проектирани са да преследват хора и да се възпроизвеждат бързо, така че всички загуби ще бъдат скоро възстановени.
Трич вече беше успял да се покатери на тесния корниз над таблото с резултатите, а Рипър беше намерил спасение на покрива на ложата за пресата. Малкото змии, които бяха успели да преодолеят отломките на трибуните, се събраха под тях.