Микрофоните уловиха приглушения писък на момиче.
Стигнали са до Луси Грей, помисли си отчаяно Кориолан. Кърпичката не подейства.
Но точно тогава Мизън изскочи като ужилен от тунела, който беше най-близо до барикадата, следван от пронизително пищящата Корал. Една-единствена змия висеше от ръката ѝ. Тя я отхвърли, но щом змията падна на земята, десетки други я нападнаха, като я хапеха по краката. Мизън захвърли тризъбеца си и скочи с всички сили, за да се добере до стълба срещу Тесли. Въпреки раненото си коляно той се изкачи до върха два пъти по-бързо от миналия път. От там той наблюдаваше ужасния, но за щастие кратък край на Корал.
След като се справиха с мишените на земята, повечето змии се събраха под Тесли. Тя губеше сили да се държи за стълба и извика към Мизън за помощ, но той само поклати глава, повече замаян, отколкото злонамерен.
Хората в публиката започнаха да си шъткат един на друг, макар че Кориолан не разбираше защо. Когато залата притихна, той чу онова, което бяха доловили хората с по-остър слух. Отнякъде, съвсем тихо някой пееше на арената.
Неговото момиче.
Луси Грей излезе от тунела си, движейки се заднешком като в забавен кадър. Тя повдигаше всеки крак внимателно, пристъпваше назад и се полюляваше леко в ритъма на песента си.
За момента това беше целият текст на песента въпреки че беше завладяващ. Следвайки я, сякаш омагьосани от мелодията, изпълзяха пет-шест змии.
Кориолан пусна Клеменция, която се беше успокоила, като леко я побутна към Фест. Приближи се към екрана, затаил дъх, докато Луси Грей продължи да върви заднешком и после направи завой към мястото, където преди лежеше тялото на Джесъп. Гласът ѝ зазвуча по-силно, когато — независимо дали го знаеше или не — стигна с гръб до микрофона. Може би за една последна песен, за едно последно представление.
Само че никоя от змиите не се канеше да я нападне. Всъщност тя като че ли ги привличаше към себе си от цялата арена. Купчината змии под стълба на Тесли изтъня, някои се спуснаха от трибуните и десетки изпълзяха от тунелите, за да се присъединят в общата миграция към Луси Грей. Те я наобиколиха, трупайки се от всички страни и за нея стана невъзможно да отстъпва повече назад. Вълните от ярки тела се полюшваха по босите ѝ крака и се увиваха около глезените ѝ, а тя внимателно седна на един мраморен къс.
С върха на пръстите си разпростря воланите на роклята си на земята, сякаш ги канеше. Змиите се струпаха върху нея и избелялата тъкан изчезна — сега Луси имаше блестяща пола от виещи се влечуги.
20
Кориолан сви ръце в юмруци, несигурен за намеренията на змиите. Онези в лабораторията, които познаваха миризмата му от написаното от него предложение, изобщо не му обърнаха внимание. Но сега неговият трибут привличаше змиите като магнит. Дали причината беше различната обстановка? Внезапно пуснати от топлото си уютно жилище в огромната открита арена, дали търсеха нея като единствената позната миризма, която могат да намерят? Дали се бяха събрали около нея, за да се скрият на безопасно място в полата ѝ?
Луси Грей не знаеше нищо за това, защото в онзи ден, когато се канеше да ѝ разкаже за Клеменция и змиите, нейното положение беше толкова по-лошо от неговото, че си беше замълчал. Дори да ѝ беше казал, човек би трябвало да има сляпа вяра в способностите му, за да си представи, че той е намерил начин да се справи със змиите в Игрите. Какво ли си мислеше тя, че ги спира? Сигурно пеенето ѝ. Дали беше пяла на змиите в Окръг 12? Тази змия ми беше специален приятел, беше казала на момиченцето в зоологическата градина. Може би се беше сприятелила с няколко змии в Окръг 12. Може би си мислеше, че ако спре да пее, те сега наистина ще я убият. Може би това беше лебедовата ѝ песен. Тя никога не би могла да си иде без финал. Щеше да остане на сцената до края, под най-яркия прожектор, който можеше да намери.
Когато Луси Грей започна да пее с думи, гласът ѝ беше тих, но ясен като звънче.
Стара песен, помисли си Кориолан. В която се говори за отвъдното, което му напомни за Сеян и неговите хлебни трохи, но също и този забавен стих за света отпреди. Това сигурно означаваше настоящето. Тук. Сега. Докато е още жива.