Гейммейкърите преминаха към по-общ план и Кориолан изпита желание да закрещи възмутено, докато не разбра каква е причината. Всяка змия на арената като че ли беше омаяна от нейната песен и тръгна към нея. Дори онези в гнездото под Тесли, която беше лесна плячка, изоставиха мишената си и се насочиха към Луси Грей. Все още разтреперана от травмата, Тесли се спусна несигурно на земята и прескочи телената ограда в една част на барикадата. Тя се изкачи на безопасна височина, докато песента продължаваше.
Камерата пак показа Луси Грей в едър план. Кориолан имаше чувството, че тя обикновено пее за публика, която се е наляла с доста алкохол. В дните преди интервюто беше чул много песни, при които се сещаш за пиянска компания, размахваща тенекиени чаши джин наляво-надясно в някакъв квартален бар. Макар че алкохолът не изглеждаше неотменна част, защото когато погледна бързо през рамо, видя, че няколко души в Хевънсбий Хол са започнали да се поклащат в ритъма на песента. Гласът ѝ зазвуча по-силно, отеквайки из арената…
… и после премина в кресчендо, когато изпя последните думи:
Последната нота увисна във въздуха, докато публиката си пое колективно дъх. Змиите почакаха да заглъхне и после — или само си въобразяваше така? — се размърдаха. Луси Грей в отговор продължи тихо да тананика със затворена уста сякаш приспиваше бебе. Зрителите, както и змиите около Луси Грей се отпуснаха.
Луси изглеждаше не по-малко омагьосана от змиите, когато камерите се върнаха към Кориолан и го показаха с леко изцъклени очи и отворена уста. Той бързо се стегна, щом видя лицето си на екрана и насочи вниманието си към д-р Гол, която гледаше с каменно изражение.
— Е, г-жо Главен гейммейкър, заслужавате… аплодисменти!
Публиката в залата стана на крака и избухна в овации, но Кориолан не можеше да откъсне очи от д-р Гол. Какво се случваше зад това непроницаемо изражение? Дали отдаваше поведението на змиите на пеенето на Луси Грей или подозираше някаква измама? Дори д-р Гол да научеше за кърпичката, може би щеше да му прости, тъй като резултатът беше толкова драматичен.
Д-р Гол си позволи едно леко кимане в знак на благодарност.
— Благодаря ви. Но вниманието днес не трябва да е насочено към мен, а към Гай Брийн. Може би съучениците му ще споделят някои спомени с нас.
Лепид се впусна в действие в залата, като изслушваше разказите на съучениците на Гай. Беше добре, че д-р Гол му даде възможност, защото докато всички останали споделяха някоя шега или забавна история около Гай, само Кориолан успя да свърже героичната загуба, змиите и възмездието, на което станаха свидетели на арената.
— Никога не бихме позволили смъртта на такъв звезден младеж от Капитола да остане без последици. Когато понесем удар, ние отвръщаме с два пъти по-силен удар, точно както веднъж каза д-р Гол.
Лепид се опита да насочи разговора към изключителното представление на Луси Грей със змиите, но Кориолан каза само:
— Тя е забележителна. Но д-р Гол е права. Този момент принадлежи на Гай. Нека оставим Луси Грей за утре.
Следващият половин час беше посветен на спомени за Гай. После Лепид се сбогува от името на предаването с Фест и Ио, тъй като Корал и Сърк бяха станали жертви на отровата. Кориолан прегърна силно Фест, учудващо разстроен от това, че добрият му приятел напуска подиума. Той изпита съжаление и за Ио, тъй като тя разглеждаше нещата по-скоро клинично, отколкото войнствено, което беше предимството ѝ над останалите. С изключение може би на Персефона, с която реши да сподели вечерята си. По-добре канибали, отколкото главорези.