— О-о! — възкликна Персефона, когато той падна. — О-о, тя го уби!
Випсания се намръщи към екрана.
— Тя е по-умна, отколкото изглежда.
Тесли се усмихна доволно, изтегли дрона надолу, изключи го и го прегърна любовно.
— Външният вид често лъже. — Урбан се подсмихна и набра няколко подаръка на гривната си. — Особено когато става дума за нещо мое.
Злорадството му не продължи дълго. Докато инцидентът с дроновете вървеше на екрана, гейммейкърите бяха пропуснали да покажат по-широката картина, в която Трич слезе от таблото за резултатите, спусна се по трибуните и излезе на арената. Той сякаш се появи отникъде, направи гигантски скок в кадър и стовари брадвата си върху Тесли с един удар. Тя не успя да направи и крачка, когато острието разцепи черепа ѝ и я уби на място. Трич постави ръце на коленете си, дишайки тежко от усилието и после седна на земята до нея, като гледаше как кръвта попива в пясъка. Дроновете, които пристигнаха с храна за нея, го накараха пак да се раздвижи. Той събра десетина пакета и се оттегли зад барикадата.
За момент Урбан не можеше да повярва, а после си придаде отвратен вид и стана, за да си върви. Той обаче не можа да избяга от вездесъщия микрофон на Лепид и с труд се сдържа да не изръмжи, като каза:
— Дотук беше за мен. Посмяхме се за малко, нали?
После си тръгна, като остави Персефона да описва надълго и нашироко съжаленията си и благодарността си за възможността да бъде ментор.
— Ти стигна до първите петима! — усмихна ѝ се сияйно Лепид. — Никой не може да ти го отнеме.
— Не — каза тя с известно съмнение. — Не, такива неща остават завинаги.
Кориолан погледна първо Клеменция и после Випсания.
— Май само ние останахме. — Тримата се подредиха в редица с Кориолан по средата, докато другите отнесоха столовете на победените.
Луси Грей. Трич. Рипър. Последните трима. Последното момиче. Последният ден? Може би беше последният.
Лъки се появи на сцената с шапка, накичена с пет пръчици бенгалски огън.
— Здравей, Панем! Поръчах си тази шапка специално за последните петима, но те пръскат свои собствени искри! — Той издърпа две пръчици от шапката и без да гледа ги хвърли зад гърба си. — Последните трима?
Една от пръчиците изгасна на пода, но от втората завесата запуши, което предизвика пронизителен писък и паническо гасене с крака от страна на Лъки. Един човек от снимачния екип влезе в кадър с пожарогасител, за да се справи с кризата, като даде възможност на Лъки да възвърне самообладание. Когато трите останали пръчици бенгалски огън на шапката угаснаха, в долната част на екрана започна да примигва броят на спонсорите и залагащите.
— Урааа! Залагането се разгорещява и залозите стават все по-големи! Не пропускайте веселбата!
Гривната на Кориолан записука начесто, но същото се отнасяше и за гривните на Випсания и Клеменция.
— Голяма полза ще имам от това — измърмори Клеменция на Кориолан. — Той не ми вярва и не иска да яде нищо, което изпращам.
Луси Грей сигурно беше гладна, но той допусна, че тя си почива в тунелите. Искаше да ѝ прати храна и вода, за да се подкрепи, но и като носител за отровата. Тъй като последните ѝ двама противници можеха лесно да я надвият, трябваше да направи нещо, за да наклони везните в нейна полза. Засега не се сещаше за друго, освен да държи тълпата на нейна страна. Когато Лепид се приближи към него, за да сподели, както обеща, какво мисли за представянето на Луси Грей, той не жалеше думи. Кориолан не знаеше какво би трябвало да направи, за да убеди хората, че тя не е от окръзите, ако тя вече не ги беше убедила достатъчно.
— Според мен може би е голяма несправедливост, че тя беше не само в Жътвата, но и изобщо в Окръг дванайсет. Хората трябва да преценят сами. Ако сте съгласни с мен или най-малкото подозирате, че може да съм прав, знаете какво да направите.
Новата вълна от подаръци, която се разнесе от гривната му, потвърди, че е на прав път, но не знаеше как това щеше да помогне. Той би могъл вероятно да я храни седмици наред с полученото дотук.
Единственият трибут, който се движеше по арената, беше Рипър. Беше слязъл от ложата за пресата и по пътя беше отрязал още едно голямо парче от знамето. Измършавял и несигурен, той със залитане добави Тесли и Мизън към колекцията си, като използва новото парче от знамето, за да ги покрие. С усилие се изкачи на задния ред на арената и задряма на слънцето, като леко се поклащаше напред-назад, а мантията му беше простряна да съхне. Кориолан се чудеше, дали скоро няма да умре от естествена смърт. Ако да умреш от глад беше естествена смърт. Не беше съвсем сигурен. Естествена ли беше, ако гладът се използва като оръжие?