За негово облекчение Луси Грей се появи неочаквано точно преди дванайсет от сенките на един тунел. Тя огледа арената и като реши, че е безопасно, излезе на слънце. Влажната рокля все още лепнеше по тялото ѝ, но калта по подгъва беше започнала да изсъхва. Докато Кориолан ѝ поръчваше истинско пиршество по гривната си, Луси Грей отиде до локвата на Рипър и коленичи. Тя загреба вода с шепа, утоли жаждата си и изми лицето си. След като вчеса косата си с пръсти, тя я прибра в хлабав кок и точно като свърши, десетина дрона влязоха на арената.
Тя като че ли не ги забеляза, извади бутилка от джоба си, натопи гърлото в локвата и я напълни с два-три сантиметра вода. След като я разклати, Луси Грей изля водата обратно в локвата и се канеше пак да пълни бутилката, когато идващите дронове привлякоха вниманието ѝ. Около нея започна да пада храна и вода, тя захвърли старата бутилка и събра подаръците в полата си.
Луси Грей тръгна към най-близкия тунел, но после погледна нагоре към Рипър, който се беше излегнал на трибуните. Тя смени посоката, изтича до моргата му и повдигна знамето. Мърдаше устни, докато броеше загиналите.
— Опитва се да пресметне кой е останал в Игрите — каза Кориолан в микрофона, който Лепид навря в лицето му.
— Може би трябва да го изпишем на таблото с резултатите — пошегува се Лепид.
— Сигурен съм, че това ще е полезно за трибутите — каза Кориолан. — Сериозно, това е добра идея.
Изведнъж Луси Грей рязко вдигна глава и провизиите в полата ѝ паднаха на земята, а тя се обърна кръгом и побягна. Беше чула нещо, което публиката не можеше да чуе. Трич изскочи иззад барикадата, размахвайки брадвата си, и я уцели по китката, докато тя минаваше под гредата. Луси Грей се обърна, падна на колене и продължи да се бори с всички сили, докато той вдигна брадвата.
— Не! — Кориолан скочи на крака, като изблъска Лепид настрани. — Луси Грей!
После две неща се случиха едновременно. Брадвата започна да се спуска, тя се хвърли в ръцете на Трич и се притисна към него, като избегна острието. Беше странно как останаха прегърнати дълго време, преди очите на Трич да се разширят от ужас. Той я отблъсна, изпусна брадвата и откъсна нещо от врата си. Вдигна ръка във въздуха, като стискаше здраво яркорозовата змия. След това падна на колене и я удари силно в земята, после отново и отново, докато се свлече мъртъв, като продължи да стиска в юмрук безжизнената змия.
Като дишаше тежко, Луси Грей бързо се обърна, за да види къде е Рипър, но той все още седеше и се поклащаше на трибуните. Останала за момента в безопасност, тя притисна ръка към сърцето си и махна на публиката.
Тълпата в залата започна да аплодира, а Кориолан дълбоко въздъхна и се обърна да приеме поздравленията. Беше успял. Тя беше успяла. С джобове, пълни с отрова, тя беше стигнала до финалната двойка. Сигурно беше скрила розовата змия в джоба си, точно както беше направила със зелената змия на Жътвата. Имаше ли още? Или Трич беше убил последната оцеляла? Не се знаеше. Но само при възможността да има още едно влечуго като оръжие, Луси Грей изглеждаше смъртоносна.
Докато Лепид изпращаше Випсания — която през зъби поблагодари на гейммейкърите — Кориолан се отпусна в стола си и наблюдаваше как Луси Грей си прибира пиршеството. Той се наведе към Клеменция и прошепна:
— Радвам се, че останахме ние.
Тя му отвърна със затворническа усмивка.
Докато Луси Грей отваряше опаковките и подреждаше елегантно всичката си храна, Кориолан си спомни за техния пикник в зоологическата градина. Дали сега не го възпроизвеждаше заради него? Нещо го прободе в сърцето и го връхлетя споменът за целувката. Имаше ли още целувки за него в бъдеще? За момент той се впусна във фантазии как Луси Грей печели, напуска арената и идва да живее с него в пентхауса на семейство Сноу, който беше спасен по някакъв начин от данъците. Той щеше да учи в университета с наградата „Плинт“, а тя щеше да е главната атракция в новооткрития нощен клуб на Плурибус, защото Капитолът щеше да се съгласи да ѝ позволи да остане и… е, още не беше стигнал до всички подробности, но важното беше, че щеше да я задържи при себе си. И искаше да я задържи. В безопасност и под ръка. Да се възхищават един на друг. Да му е предана. И изцяло, единствено негова. Ако това, което му беше казала, преди да го целуне — Единственото момче, за което има място в сърцето ми, си ти — беше вярно, то не би ли искала и тя същото?
Престани!, каза си той. Все още никой не е спечелил нищо! Тя беше изяла вече повечето храна, затова той поръча още, този път много, за да може да се скрие и да преживее следващите няколко дни, в случай че реши да не се показва и да чака Рипър да умре. Това беше добър план, с малък риск за нея и с неизбежен край, ако той продължи да отказва всякаква храна. Но ако не продължеше? Какво би станало, ако дойде на себе си и реши да изяде почти неограничените подаръци от спонсори, които можеше да му изпрати Клеменция? Тогава пак щеше да се стигне до физическа схватка и Луси Грей щеше да бъде в наистина неизгодно положение, освен ако не беше приготвила още змии.