Дроновете пуснаха провизиите, Луси Грей ги сортира и ги напъха в джобовете си. Те едва ли бяха достатъчно дълбоки, за да поберат всичката храна и напитки заедно с още една змия, но тя беше ужасно умна. Той дори не видя как извади змията, която уби Трич.
На обяд Фест донесе на Кориолан и Клеменция сандвичи, но и двамата бяха прекалено нервни, за да ядат. Останалите ученици се хранеха по местата си, защото не искаха да пропуснат нито секунда. Кориолан чуваше как шепнешком разпалено спорят кой ще е победителят в този ден. Не си спомняше в миналото хората да са се интересували от това.
Арената започна да изсъхва под силното слънце, по-плитките локви изчезнаха и останаха само няколко достатъчно дълбоки, за да може да се пие от тях. Луси Грей седеше върху купчина отломки, разпростряла роклята си на слънце. В затишието се появи Лъки, който даде подробна прогноза за времето, включително препоръки за горещините и полезни съвети как да се избягват крампи, изтощение и топлинен удар. Пред павилиона за лимонада извън арената се виеше дълга опашка и хората се криеха под чадъри или се бяха наблъскали под малкото сянка. Дори привичният хлад напусна Хевънсбий Хол, учениците свалиха куртките си и си вееха с тетрадките. По някое време следобед от училището поднесоха плодов пунш, което придаде празничност на събитието.
Луси Грей не изпускаше Рипър от око, но той не направи опит да се приближи към нея. Изведнъж тя стана, сякаш гореше от нетърпение да се случи нещо и се върна при тялото на Трич. Хвана го за единия глезен и започна да го влачи към моргата на Рипър. Рипър изглежда се събуди в момента, в който тя докосна тялото. Той се приведе и изкрещя нещо неразбираемо, после тръгна надолу. Луси Грей пусна Трич и избяга в близкия тунел. Рипър се зае със задачата да пренесе Трич, като го положи грижливо в редицата мъртви трибути и го покри с остатъка от знамето. Доволен от свършеното, той тръгна обратно към трибуните, но едва беше стигнал до стената, когато Луси Грей изскочи от друг тунел, дръпна едно парче знаме от труповете и нададе вик. Рипър се обърна и хукна към нея. Луси Грей не губи време и се скри зад барикадата. Рипър върна знамето на място, като го подпъхна под телата за по-сигурно и се облегна да си почине на стълба. След няколко минути той като че ли задряма със затворени очи срещу слънцето. Луси Грей пак изскочи, дръпна настрани едното парче от знамето и този път побягна, като то се развяваше зад нея. Докато Рипър осъзнае какво е направила, тя вече беше на петдесет метра от него. Нерешителността му ѝ даде възможност да увеличи преднината си и тя повлече знамето до самия център на арената, където го остави в калта и се отправи към трибуните. Рипър сега се разсърди, дотича дотам и пак завладя знамето. Направи няколко крачки след нея, само че изтощението си беше казало думата. Той притисна ръце към слепоочията си и дишаше учестено, но изглежда не се потеше. Както им беше припомнил преди малко Лъки, го можеше да е признак за топлинен удар.
Мъчи се да го убие с тичане, помисли си Кориолан. И може и да успее.
Рипър залитна, сякаш беше пиян. Като влачеше знамето след себе си, стигна до локвата, една от малкото, които не бяха пресъхнали този следобед. Падна на колене и жадно пи, докато на дъното остана само кална тиня. Седна с присвити колене, на лицето му се появи странно изражение и започна да разтрива с пръсти ребрата и гърдите си. Повърна част от водата, после продължи да повръща по ръцете и коленете си, след което несигурно се изправи. Все още стискайки знамето в едната си ръка, той тръгна с бавни, неравни стъпки обратно към моргата си. Почти стигна дотам, когато се свлече на земята, изтегляйки се в редицата до Трич. С една ръка се помъчи да издърпа знамето над групата, но успя само да покрие себе си донякъде, после събра ръце и крака и остана да лежи неподвижно.
Кориолан замръзна в очакване. Свърши ли? Наистина ли спечели? Игрите на глада? Наградата „Плинт“? Момичето? Той се вгледа в лицето на Луси Грей, която наблюдаваше Рипър от трибуните, но изглеждаше дистанцирана, сякаш беше далече от събитията на арената.