Публиката в залата започна да шепне. Мъртъв ли беше Рипър? Не трябваше ли да обявят победителя? Кориолан и Клеменция отпратиха с ръка Лепид и микрофона му, докато чакаха развръзката. Мина половин час преди Луси Грей да се спусне от трибуните и да се приближи до Рипър. Постави пръсти на врата му, за да провери пулса. След като се увери, тя затвори клепачите му и нежно загърна трибутите със знамето, сякаш приготвяше деца за сън. После се отдалечи, облегна се на стълба и зачака.
Това изглежда убеди гейммейкърите, защото Лъки се появи, като подскачаше нагоре-надолу и обяви, че Луси Грей Беърд, трибут от Окръг 12, и нейният ментор Кориолан Сноу са спечелили Десетите Игри на глада.
Хевънсбий Хол избухна в аплодисменти около Кориолан, а Фест събра няколко съученици, за да вдигнат стола му на ръце и да го разходят тържествено напред-назад по подиума. Когато най-после го оставиха, Лепид го нападна с въпроси, на които той можа само да отговори, че преживяването е било едновременно вълнуващо и поучително. После всички ученици отидоха в столовата, където за празненството бяха приготвени торта и поска. Кориолан седна на почетното място, като приемаше поздравления и изпи повече поска, отколкото беше добре за него. И какво от това? В този момент се чувстваше непобедим.
Сатирия го спаси точно когато главата му се замая, като го изведе от столовата и му каза да отиде в лабораторията по биология.
— Мисля, че ще доведат твоето момиче. Не се учудвай, ако ви покажат двамата по телевизията. Браво.
Кориолан я прегърна спонтанно и бързо тръгна към лабораторията, благодарен за минутата тишина. Усети как устните му се разтягат в налудничава усмивка. Беше спечелил. Беше спечелил слава, и бъдеще, а може би и любов. Само след малко щеше да прегърне Луси Грей в обятията си. О, Сноу винаги е на върха; абсолютно сигурно е на върха. Той се насили да изтрие усмивката, като стигна пред вратата и оправи куртката си, за да прикрие, че всъщност е пийнал. Не беше добре по някакъв начин да позволи на д-р Гол да го види такъв.
Когато отвори вратата на лабораторията по биология, завари вътре само декана Хайботъм, който седеше на обичайното си място зад масата.
— Затвори вратата след себе си.
Кориолан се подчини. Може би деканът искаше да го поздрави насаме. Или дори да се извини, че го е обидил. Някой ден залязващата звезда може би щеше да има нужда от изгряващата звезда. Но като приближи, го обзе студен ужас. Подредени на масата като лабораторни образци бяха три предмета: салфетка с герба на Академията, изцапана с гроздов сок, сребърната пудриера на майка му и кална бяла носна кърпа.
Срещата едва ли продължи повече от пет минути. След това, както се споразумяха, Кориолан се отправи директно към Наборния център, където стана най-новият, но не и най-бляскавият миротворец в Панем.
Част III
Миротворецът
21
Кориолан облегна буза на прозореца, за да попие малкото хладина, която стъклото беше запазило. Задушният вагон току-що се беше изпразнил, след като пет-шест новобранци като него слязоха в Окръг 9. Най-после беше сам. Беше във влака от двайсет и четири часа без нито секунда усамотение. Влакът често спираше за дълго, необяснимо изчакване. Поради честите спирания и бърборенето на другите войници, той не можа да мигне. Вместо това се преструваше, че спи, за да не го заговори някой. Може би сега щеше да успее да дремне, а после да се събуди от този кошмар, който поради упоритостта си вероятно беше реалният му живот. Той потърка грапавата си буза с твърдия груб ръкав на новата си риза на миротворец, което само усили чувството му за безнадеждност.
Какво грозно място, помисли си тъжно той, докато влакът пуфтеше през Окръг 9. Бетонни сгради, лющеща се боя и мизерия, напечени от безмилостното следобедно слънце. А колко ли по-грозен вероятно щеше да е Окръг 12 с допълнителния слой въглищен прах. Той никога не го беше виждал, като се изключат неясните кадри от площада в деня на Жътвата. Видя му се място, негодно за живеене.
Когато поиска да го изпратят там, офицерът изненадано повдигна вежди.
— Не чувам често такива молби — каза той, но удари печата без повече приказки. Очевидно не всеки следеше Игрите на глада, тъй като той не знаеше кой е Кориолан и не спомена Луси Грей. Толкова по-добре. В момента анонимността беше нещо много желано. Най-срамното в ситуацията му беше, че носи това име. Лицето му пламна, когато си спомни срещата си с декана Хайботъм…