— Значи нямаш нищо против да контролираш съгражданите си? — не можа да се сдържи да не попита Кориолан.
— О, това не са моите съграждани. Моите са в Осми. Не те оставят там, където си роден — каза Смайли и сви рамене. — Освен това, сега ти си моето семейство, Джент.
Кориолан се запозна с още членове на новото си семейство следобед, когато беше определен за дежурен по кухня. Под ръководството на готвача Куки, стар войник, който беше загубил едното си ухо през войната, той се съблече до кръста и стоя на мивката с вряла вода в продължение на четири часа, през които търкаше тенджери и миеше метални подноси с маркуч. После му позволиха петнайсет минути почивка, за да изяде още една порция яхния, преди да прекара следващите няколко часа в миене на пода в столовата и коридорите. Когато се върна в стаята си, имаше половин час, преди да загасят осветлението в девет и той падна в леглото си по бельо.
В пет часа на другата сутрин беше облечен и на плаца, за да започне сериозното си обучение. Първият етап беше предназначен да се приведат новите войници в приемлива физическа кондиция. Той кляка, тича и марширува, докато дрехите му подгизнаха и петите му се разраниха. Обучението при професор Сикъл му беше от полза; тя винаги настояваше за тежки тренировки, а и той беше свикнал да марширува в строй от дванайсетгодишен. Бийнпоул, от друга страна, с двата си леви крака и хлътнали гърди, предизвикваше сержанта по строева подготовка ту да го тормози, ту да го ругае. Тази вечер, докато Кориолан заспиваше, чу как момчето се опитва да заглуши риданията си с възглавницата.
Новият му живот се състоеше от часове на обучение, хранене, чистене и спане. Той минаваше през тях механично, но с достатъчно усърдие, за да избегне укори. Ако имаше късмет, преди да загасят осветлението в девет, му оставаше един скъпоценен половин час само за себе си. Не че можеше да прави нещо. Времето му стигаше единствено да се изкъпе и да се покатери в леглото.
Мисълта за Луси Грей го измъчваше, но беше трудно да получи информация за нея. Ако тръгнеше из базата да задава въпроси, някой щеше да се сети за ролята му в Игрите, а той искаше да избегне това на всяка цена. Почивният ден на взвода беше неделя, а ги освобождаваха в събота в пет. Като новобранци те трябваше да останат в базата до следващата събота и неделя. После Кориолан планираше да отиде в града и предпазливо да разпита местните жители за Луси. Смайли му каза, че миротворците ходят в един стар въглищен склад, известен като „Таласъма“, където можеш да си купиш домашен алкохол и може би някаква компания. Окръг 12 имаше и градски площад, същият, където се провеждаше Жътвата, с пръснати по него магазинчета и занаятчии, но пазарът беше по-активен през деня.
С изключение на Бийнпоул, който заради несправяне получи наряд да мие тоалетните, съквартирантите му отидоха в помещението за почивка, за да играят покер след съботната вечеря. Кориолан остана в столовата и бавно ядеше нудли с месо от консерва. Тъй като Смайли обикновено ги отвличаше с приказките си, сега за пръв път разгледа добре другите миротворци. Те бяха на възраст от осемнайсет-деветнайсет годишни до един старец, който изглеждаше връстник на грандмама. Някои говореха помежду си, но повечето — мълчаливи и потиснати — просто седяха и се хранеха. Дали виждаше, помисли си той, собственото си бъдеще?
Кориолан предпочете да прекара вечерта в казармата. Тъй като остави последните си монети на близките си, нямаше пари за залагане, нямаше дори джобни пари, преди да получи заплата на първо число от месеца. Нещо по-важно, пристигна писмо от Тайгрис, което искаше да прочете насаме. Той се наслаждаваше на усамотението и на това, че не трябва да вижда, чува и да усеща миризмата на другарите си. Да са заедно през цялото време го потискаше, защото беше свикнал да прекарва вечерите си сам. Той се качи на леглото си и внимателно отвори писмото.
Мой скъпи Корио,
Сега е понеделник вечер и в апартамента се чувства отсъствието ти. Грандмама като че ли не разбира какво става, защото днес два пъти ме попита кога ще се прибереш и дали да те чакаме за вечеря. Вече започна да се разчува какво ти се е случило. Отидох да видя Плурибус и той каза, че е чул най-различни слухове: че си тръгнал след Луси Грей за Окръг дванайсет от любов, че си се напил, за да отпразнуваш победата и си подписал да служиш заради бас, че си нарушил правилата и лично си изпратил подаръци на Луси Грей на арената, че си се скарал за нещо с декана Хайботъм. Аз казвам на хората, че изпълняваш дълга си към страната си, също като баща си.