— Не, не, точно обратното.
Той пусна Сеян и го огледа. Под очите му имаше тъмни сенки и сигурно беше отслабнал с поне седем килограма. Но общо взето изглеждаше по-свеж, сякаш беше отхвърлил голямата тежест, която носеше в Капитола.
— Какво правиш тук?
— Хм. Чакай да видим. След като се опълчих срещу Капитола, като влязох на арената, и аз бях на ръба да ме изключат. Баща ми се яви пред училищния съвет и им каза, че ще плати за нов физкултурен салон за Академията, ако ми позволят да завърша и да постъпя като миротворец. Те се съгласиха, но казах, че няма да приема сделката, ако не позволят и ти да завършиш. Е, професор Сикъл много искаше нов салон и каза, че това няма значение, след като и двамата ще сме вързани през следващите двайсет години.
Сеян пусна платнения сак на пода и измъкна кутията с лични вещи.
— Ще мога да завърша? — попита Кориолан.
Сеян отвори кутията, извади малка кожена папка с емблемата на училището и му я подаде много тържествено.
— Поздравления. Вече не си напуснал училище преждевременно.
Кориолан отвори папката и видя диплома с името си, което беше калиграфски изписано. Дипломата сигурно беше изготвена предварително, защото му даваше „отличен успех“.
— Благодаря ти. Сигурно е глупаво, но това все още е важно за мен.
— Знаеш ли, ако някой ден решиш да се явиш на изпит за кандидат-офицери, може да е важно. Трябва да си завършил гимназия. Деканът Хайботъм настояваше, че именно затова не трябва да ти се дава дипломата. Каза, че си нарушил някакво правило в Игрите, за да помогнеш на Луси Грей. Все едно, останалите гласуваха срещу него. — Сеян се подсмихна. — Той наистина много досажда на всички.
— Значи вече не съм презрян от всички? — попита Кориолан.
— За какво? За това, че си се влюбил? Според мен повечето хора ти съчувстват. Установих, че сред учителите има много романтични натури — каза Сеян. — А и Луси Грей направи наистина добро впечатление.
Кориолан грабна ръката му.
— Къде е тя? Знаеш ли какво е станало с нея?
Сеян поклати глава.
— Обикновено изпращат победителите обратно в техния окръг, нали така?
— Страх ме е, че са ѝ направили нещо по-лошо. Защото в Игрите си послужихме с измама — призна Кориолан. — Аз направих нещо със змиите, за да не я ухапят. Но единственото, което направи тя, беше да използва отрова за плъхове.
— Значи това е било. Е, не съм чул нищо такова. Нито да са я наказали — успокои го Сеян. — Истината е, че тя е толкова талантлива, че вероятно догодина ще искат пак да е там.
— И аз си помислих същото. Може би Хайботъм беше прав, като каза, че ще я върнат вкъщи. — Кориолан седна на леглото на Бийнпоул и започна да разглежда дипломата. — Знаеш ли, когато влезе, обмислях дали не е най-добре да се самоубия.
— Какво? Сега? Когато най-после си се измъкнал от лапите на декана Хайботъм и злата д-р Гол? Когато мами в този момент приготвя кашон, голям колкото камион, пълен с печени закуски за теб? — възкликна Сеян. — Приятелю, животът ти започва сега!
И после Кориолан се разсмя; и двамата се разсмяха.
— Значи това е краят ни?
— Бих го нарекъл спасението ни. Поне моето. О, Корио, само да знаеш с каква радост избягах — каза Сеян вече сериозно. — Капитолът никога не ми е харесвал, но след Игрите на глада, след това, което се случи с Марк… Не знам дали се майтапеше за самоубийството, но за мен то не беше шега. Вече бях обмислил всичко…
— Не. Не, Сеяне — каза Кориолан. — Нека не им доставяме това удоволствие.
Сеян кимна замислено, после избърса с ръкав лицето си.
— Баща ми казваше, че тук няма да е по-добре. За окръзите ще си остана винаги момче от Капитола. Но не ме е грижа. Всичко ще е по-хубаво от онова там. Как е тук?
— Или маршируваме, или мием подове — каза Кориолан. — Затъпяващо е.
— Добре. Имам нужда от малко затъпяване. Бях затънал в тези безкрайни спорове с баща ми — каза Сеян. — В момента не искам да водя сериозен разговор за нищо.
— Тогава нашите съквартиранти много ще ти харесат. — Болката в гърдите на Кориолан изчезна и той усети искрица надежда. Поне публично Луси Грей не беше понесла наказание. Дори само да научи, че в Капитола все още има съюзници, повдигна духа му и се замисли за думите на Сеян, че може да стане офицер. Може би все пак имаше начин да излезе от затрудненото си положение? Друг път към влиянието и властта? За момента тази мисъл го успокои — да знае, че това е нещо, от което деканът Хайботъм се страхува.
— Такъв е планът ми — каза Сеян. — Смятам да си изградя съвсем нов и красив живот тук. Живот, в който по моя скромен начин мога да превърна света в по-добро място.