На вечеря Смайли, Бийнпоул и Бъг изявиха желание да научат всичко за бесенето и Кориолан се постара да го задоволи. Идеята му да се използват сойките-присмехулки за мишени в упражненията по стрелба се посрещна с ентусиазъм и съквартирантите му го насърчаваха да я представи на висшестоящите. Единствено Сеян охлаждаше настроението. Седеше, мълчалив и необщителен, като само побутваше таблата си с нудли към другите за обща консумация. Кориолан изпита внезапно безпокойство. Последния път, когато Сеян беше загубил апетит, беше загубил и разсъдъка си.
По-късно, докато миеха пода в столовата, Кориолан му поиска обяснение.
— Какво те мъчи? И не ми казвай, че няма нищо.
Сеян топеше бърсалката в кофата със сива вода.
— Не знам. Постоянно се питам какво щеше да се случи днес, ако тълпата беше станала агресивна? Щеше ли да се наложи да стреляме по нея?
— О, най-вероятно, не — отговори Кориолан, макар че и той се беше питал същото. — Сигурно само щяха да изстрелят един пълнител във въздуха.
— Ако помагам да се убиват хора в окръзите, каква е разликата с това да помагам да ги убиват в Игрите на глада? — попита Сеян.
Интуицията на Кориолан не го беше излъгала. Сеян затъваше в още едно етическо тресавище.
— А ти какво очакваше? Къде мислеше, че постъпваш?
— Мислех си, че мога да стана медик — призна Сеян.
— Медик? — повтори Кориолан. — Нещо като лекар?
— Не, за лекар се иска университетско образование — обясни Сеян. — Нещо по-обикновено. Поне няма да нанасям вреда. Например да помагам на ранени хора, от Капитола или от окръзите, без значение на кого, ако настъпят размирици. Поне няма да вредя. Просто се съмнявам, че съм способен да убия някого, Корио.
Кориолан изведнъж се ядоса. Забравил ли беше Сеян, че тъкмо поради неговите безотговорни постъпки Кориолан трябваше да убие Бобин? Че тъкмо неговият егоизъм беше лишил приятеля му от лукса да прави подобни изявления? После потисна смеха си, когато си спомни за стария Страбон Плинт. Гигантски производител на оръжие с наследник пацифист. Представи си разговорите, които са протичали между баща и син. Колко безсмислено, помисли си той. Безсмислено пропиляване на семейната традиция.
— А какво ще кажеш за войната? — попита той. — Ти все пак си войник?
— Знам. Войната, предполагам, е различна — каза Сеян. — Но ми е нужно да се боря за нещо, в което вярвам. Ще ми е нужно да вярвам, че тя ще направи света по-добър. Аз все още предпочитам да съм медик, но се оказа, че в днешно време няма голямо търсене за медици. Няма война. Има дълъг списък от желаещи да работят в клиниката. Но дори и за това е нужна препоръка, а сержантът не желае да ме препоръча.
— Защо? — попита Кориолан. — Изглеждаш изключително подходящ.
— Защото съм прекалено добър стрелец — отговори Сеян. — Вярно е. Много съм точен. Баща ми ме тренираше, откакто бях съвсем малък и всяка седмица имах задължителни упражнения по стрелба. За него това беше част от семейния бизнес.
Кориолан преценяваше информацията.
— Защо не го скри?
— Мислех, че го скривам. Всъщност стрелям много по-добре, отколкото стрелях на тренировките. Опитвах се да не се откроявам, но останалите от взвода са толкова зле. — Сеян се спря. — Не и ти.
— Да, и аз — засмя се Кориолан. — Виж, мисля, че малко драматизираш нещата. Не е като да има екзекуция всеки ден. А ако наистина се стигне дотам, просто стреляй, без да уцелваш.
Но думите му само ожесточиха Сеян.
— Ами ако в резултат на това убият теб, или Бийнпоул, или Смайли? Защото не съм ви защитил?
— О, Сеяне! — Кориолан се вбеси. — Прекалено много мислиш! Представяш си най-лошия сценарий. Това няма да се случи. Ние всички тук ще си умрем спокойно — от старост или от прекалено миене на пода. Междувременно, престани да уцелваш мишената! Или си измисли някакъв проблем с очите! Или си прещипи ръката на вратата!
— С други думи, престани да си толкова погълнат от себе си — каза Сеян.
— Или поне не бъди толкова драматичен. Така се озова на арената, спомняш ли си? — отвърна Кориолан.