Сеян реагира като че ли Кориолан му е ударил шамар. Но след миг кимна утвърдително.
— Така за малко да ни убия и двамата. Прав си, Корио. Благодаря. Ще си помисля за това, което каза.
Събота започна с гръмотевична буря, която остави след себе си дебел пласт кал и толкова влажен въздух, че би могъл да го изцеди като гъба, помисли си Кориолан. Той започна да харесва солената храна, която Куки обичаше да готви, и винаги си изпразваше чинията. Всекидневните тренировки оказаха своето въздействие, тялото му стана по-силно, по-гъвкаво, по-уверено. Щеше да надвие всеки от местните, въпреки че те прекарваха дните си в мината. Не че имаше вероятност за ръкопашен бой, не и при въоръжението на миротворците, но беше готов, ако това се случеше.
По време на тренировката по стрелба той хвърляше по едно око на Сеян, който невинаги улучваше целта. Добре. Рязкото спадане на уменията му щеше да бие на очи. Ако някое друго момче беше дало такава висока оценка на способностите си, той би се усъмнил, но Сеян никога не се хвалеше. Щом казваше, че е отличен стрелец, значи беше такъв. Което означаваше, че ще е голяма придобивка в акцията за унищожаване на сойките, ако се съгласеше да участва. В края на учението Кориолан подхвърли идеята на сержанта и остана доволен от отговора му.
— Това може би е добра идея. С един куршум два заека.
— О, надявам се да са повече от два — пошегува се Кориолан, а сержантът одобрително изгрухтя.
След като прекара следобеда в непоносимата жега на пералнята, където вкарваше и изкарваше, сортираше и сгъваше работни униформи от промишлените перални машини и сушилни, Кориолан изгълта набързо вечерята си и тръгна към душовете. Дали само му се струваше така или брадата му наистина се беше сгъстила? Полюбува ѝ се и прокара бръснача по бузите си. Още един признак, че юношеството си отива. Изсуши косата си и се успокои, че прическата му вече не е толкова свирепа. Тук-там имаше намек за някакви къдрици.
Перспективата за концерта в „Таласъма“ тази вечер изпълваше банята с възбуда. Очевидно беше, че никой от новобранците не беше гледал Игрите на глада тази година.
— Някакво момиче ще пее там.
— Да, от Капитола.
— Не, не е от Капитола. Била е там за Игрите на глада.
— Ох. Сигурно е спечелила.
С блеснали от горещата баня лица Кориолан и съквартирантите му излязоха навън във вечерта. На излизане от базата дежурният на портала ги посъветва да се държат самоуверено.
— Предполагам, че ние петимата ще се справим с някакви миньори — каза Бийнпоул и се огледа.
— В ръкопашен бой, разбира се — каза Смайли. — Ами ако имат оръжие?
— Те тук не могат да имат оръжие, нали? — попита Бийнпоул.
— Законно, не. Но най-вероятно в населението се върти доста оръжие, останало от войната. Скрито под дъските на пода или закопано под дърветата. Можеш да си набавиш всичко, ако имаш пари — каза Смайли и многозначително поклати глава.
— Каквито очевидно никой от тях няма — каза Сеян.
Да ходи пеш извън базата изнервяше Кориолан, но той го отдаваше на смесицата от емоции, които изпитваше. Чувстваше се последователно възбуден, уплашен, самоуверен и ужасно несигурен, защото щеше да види Луси Грей. Искаше да ѝ каже толкова много неща, да ѝ зададе толкова много въпроси, че не знаеше с какво да започне. Може би с още една такава дълга, бавна целувка…
След двайсетина минути стигнаха до „Таласъма“. Склад за въглища в по-добри времена, помещението е било изоставено поради намаляването на производството. Вероятно собственикът му беше някой от Капитола, ако не и самият Капитол, но по нищо не личеше да се грижи за него или да го поддържа. Покрай стените имаше няколко сергии, на които бяха изложени различни дребни вещи, повечето употребявани. Сред предлаганите стоки Кориолан забеляза всичко — остатъци от свещи, мъртви зайци, ръчно изработени сандали, счупени очила. Той се тревожеше, че като последствие от екзекуцията, към тях ще бъдат враждебни, но никой не им обърна никакво внимание, а по-голямата част от клиентелата и без това идваше от базата.
Смайли, който от родния си край имаше опит в търговията на черния пазар, стратегически пожертва една бисквита, разчупи я на десетина части и позволи на няколко души, които прецени като вероятни купувачи, да я опитат. Магията на мами подейства и между директна размяна с контрабандистите на алкохол и плащане в брой с други заинтересувани, накрая придобиха бутилка чист алкохол, толкова силен, че само при миризмата очите им се насълзиха.
— Това е качествено питие — увери ги Смайли. — Тук го наричат бял алкохол, но то си е всъщност основната контрабандна напитка.