Когато аплодисментите затихнаха, тя даде знак на Мод Айвъри. Момичето изтича зад одеялото и донесе плетена кошница с шарени панделки.
— Сърдечно ви благодарим — каза Луси Грей — Сега, всички знаете какъв е редът. Не взимаме пари за билети, защото понякога гладните хора имат по-голяма нужда от музика. Но и ние огладняваме. Затова, ако желаете да дадете своя дял, Мод Айвъри ще обиколи с кошничката. Предварително ви благодарим.
Четиримата по-възрастни от Ятото тихо свиреха, докато Мод Айвъри минаваше наоколо с кошницата. Кориолан и съквартирантите му, петимата общо, имаха само няколко монети, което изобщо не изглеждаше достатъчно, но Мод Айвъри им благодари и учтиво им се поклони.
— Чакай — каза Кориолан. — Обичаш ли сладки? — Той отвори хартиения плик с последните пуканкови топки и когато ги показа на Мод Айвъри, очите ѝ се разшириха от удоволствие. Кориолан сложи плика в кошницата, тъй като те и без това бяха определени за билетите. Доколкото познаваше мами, към тях вече пътуваше нов колет.
Мод Айвъри направи малък пирует в знак на благодарност, бързо обиколи останалите зрители и после изтича зад сцената, дръпна полата на Луси Грей и ѝ показа лакомствата в кошницата. Кориолан видя как Луси Грей събира устни, казва ау и пита кой ѝ е дал сладките. Той знаеше, че това е моментът и осъзна, че пристъпва напред и излиза от сянката. Тялото му изтръпна в очакване, когато Мод Айвъри вдигна пръст и го посочи. Какво щеше да каже Луси Грей? Щеше ли да го приеме? Или да не му обърне внимание? Щеше ли дори да го познае, преоблечен като миротворец?
Очите ѝ проследиха пръста на Мод Айвъри и спряха върху него. По лицето ѝ се изписа недоумение, после го позна и после радост. Тя поклати глава, сякаш не можеше да повярва, и се засмя.
— Добре, добре, всички. Това е… това е може би най-хубавият ден в живота ми. Благодаря на всички тук, че дойдохте. Какво ще кажете да ви изпея още една песен за лека нощ? Сигурно сте я чували и преди, но за мен тя придоби съвсем друго значение в Капитола. Предполагам, че се сещате защо.
Кориолан се върна на мястото си — сега тя знаеше къде да го намери — за да слуша песента и да се наслади на новата им среща.
Кориолан усети как някой го побутна с лакът, обърна се и видя, че Сеян го гледа с грейнало лице. Хубаво беше, че има и някой друг, който разбира значението на песента. Някой, който знаеше какво бяха преживели.
Това съм аз, искаше да каже Кориолан на хората наоколо. Аз съм истинската ѝ любов. И ѝ спасих живота.
Първо здравей ли да ѝ каже, или само да я целуне?
Да я целуне. Определено да я целуне.
— Лека нощ на всички. Надявам се да се видим следващата седмица, а дотогава, нека всеки пее своята песен — каза Луси Грей и цялата група още веднъж заедно се поклони.
Докато публиката ръкопляскаше, тя се усмихна на Кориолан. Той започна да се придвижва към нея, заобикаляйки хората, които вдигаха импровизираните си столчета, за да ги занесат в ъгъла. Няколко миротворци я бяха наобиколили и тя си говореше с тях, но той виждаше как очите ѝ се устремяват към него. Почака, за да ѝ даде време да привърши разговорите си, а също да я погледа и да ѝ се наслади — сияеща и влюбена в него.
Миротворците ѝ пожелаха лека нощ и започнаха да се разотиват. Кориолан приглади косата си и се приближи. Бяха само на два-три метра един от друг, когато в „Таласъма“ настъпи смут, чу се чупене на стъкло, надигнаха се възмутени гласове, които го накараха да се обърне. Тъмнокос младеж, приблизително на неговата възраст, облечен с фланелка без ръкави и разкъсани на колената панталони, си пробиваше път сред разотиващата се тълпа. Лицето му беше лъснало от пот, а движенията му подсказваха, че преди известно време е погълнал повече бял алкохол, отколкото е допустимата за него доза. През рамо носеше обемист инструмент с част от клавиатура на пиано от едната страна. Зад него се влачеше дъщерята на кмета Мейфеър, която внимаваше да не докосва посетителите и стискаше презрително устни. Кориолан премести погледа си към сцената. Нетърпението, изписано по лицето на Луси Грей, беше изчезнало и сега тя гледаше със студен, втренчен поглед. Другите музиканти от групата се събраха около нея, за да я защитят, а веселото им настроение от шоуто отстъпи място на смес от пронизващ гняв и тъга.