Това е той, каза си Кориолан с пълна увереност и изпита неприятно свиване в стомаха. Това е любимият от песента.
24
Мод Айвъри застана със слабичкото си телце пред Луси Грей. Намръщи се и сви ръце в юмруци.
— Махай се оттук, Били Тауп. Всички ние вече не те искаме.
Били Тауп леко се олюля и огледа групата.
— Не е толкова до искане, колкото до нужда, Мод Айвъри.
— И нямаме нужда от теб. Хайде, разкарай се заедно с подлата си приятелка — заповяда Мод Айвъри. Луси Грей прегърна малкото момиченце и сложи ръка на сърцето му, за да го успокои, или за да го възпре.
— Много слабо звучите. Слабо звучите — изфъфли Били Тауп и потупа с една ръка инструмента си.
— Можем да се справим и без теб, Били Тауп. Ти направи своя избор. Сега ни остави на мира — каза Барб Азур и в тихия ѝ глас се усети стоманена нотка. Там Амбър не каза нищо, само кимна с глава.
Лицето на Били Тауп се изкриви от болка.
— И ти ли така мислиш, КК?
Кларк Кармайн притисна цигулката към гърдите си.
Макар членовете на Ятото да бяха с различен цвят на лицето, коси и черти, Кориолан забеляза далечна прилика между двамата. Братя, може би?
— Ела с мен. Ние двамата ще се справим много добре — помоли го Били Тауп. Но Кларк Кармайн не отстъпваше. — Добре. Не ми трябваш. Никога не ми е трябвал никой от вас. И никога няма да ми трябва. Винаги ми е било по-добре да съм сам.
Няколко миротворци се приближиха към него. Онзи, който беше дал на Луси Грей бутилката с бял алкохол, сложи ръка на рамото му.
— Хайде, шоуто свърши.
Били Тауп се дръпна, за да се освободи от ръката му и го блъсна с пиянско залитане. За секунди дружелюбната атмосфера в „Таласъма“ се промени. Кориолан почувства напрежението, остро като нож. Миньорите, които до този момент не му обръщаха внимание или му кимаха зад бутилките си, настръхнаха. Миротворците се изправиха, готови да реагират, а той също установи, че напряга мускули. Десетина миротворци се насочиха към Били Тауп и Кориолан почувства как миньорите се готвят да нападнат. Назряваше стълкновение и то изглеждаше неизбежно, когато някой изключи осветлението и „Таласъма“ потъна в мрак.
За миг всичко замръзна, след което настъпи хаос. Нечий юмрук се стовари върху устата на Кориолан, което задвижи и неговите юмруци. Обзе го същата животинска ярост, която изпита, когато трибутите го подгониха на арената. В главата му звучеше гласът на д-р Гол: „Това е човечеството в естественото му състояние. Това е разголеното човечество.“ И ето го пак голото човечество и той пак е част от него. Удря, рита, озъбил се в тъмното.
Отвън няколко пъти прозвуча клаксон и фаровете на камион осветиха мястото около изхода. Чуха се свирки и призиви за разпръскване на тълпата. Хората се впуснаха към вратата. Кориолан се движеше в обратната посока, като се опитваше да намери Луси Грей, но после реши, че най-голяма вероятност има да я намери пред изхода. Мъчеше се да стигне до вратата, като от време на време все пак удряше и по някой юмрук. Накрая излезе на нощния въздух, където местните се разбягаха, а миротворците се събираха на групи и не направиха особено усилие да ги преследват. Повечето от тях дори не бяха на работа и нямаше организиран отряд, който да се справи с избухналите безредици. По-добре беше да не се предприема нищо. Кориолан намираше нещата за притеснителни; за разлика от екзекуцията, този път миньорите бяха оказали съпротива.
Смучейки кръвта от разцепената си устна, той застана на място, от което да наблюдава вратата, но и последните посетители си излязоха, а от Луси Грей, от Ятото и дори от Били Тауп нямаше и следа. Обзе го разочарование. Толкова близо беше до Луси Грей, а не успя да говори с нея. Може би имаше друг изход от „Таласъма“? Да, спомни си една врата до сцената, от която те сигурно са се измъкнали. Мейфеър Лип не беше имала такъв късмет. От двете ѝ страни стояха миротворци — не беше арестувана, но не беше и свободна да си тръгне.