— Добро утро — каза тя. — Луси Грей ли търсите?
— Той е приятелят ѝ от Капитола — напомни ѝ Мод Айвъри. — Онзи, който я представи по телевизията. Само че сега е почти плешив. Той ми даде пуканковите сладки.
— Да, със сигурност много ни харесаха и сме ви благодарни за всичко, което направихте за Луси Грей — каза Барб Азур. — Предполагам, че ще я намерите долу на поляната. Тя там отива рано сутрин да работи, за да не безпокои съседите.
— Аз ще ви покажа. Нека да ви заведа! — Мод Айвъри скочи от верандата и хвана Кориолан за ръката, сякаш са стари приятели. — Оттук.
Тъй като нямаше по-малки братя и сестри, нито други роднини и следователно никакъв опит с деца, Кориолан се почувства специален заради начина, по който тя се държеше за него и доверчиво сложи хладната си ръчичка в неговата.
— Значи си ме видяла по телевизията?
— Само една вечер. Виждаше се, Там Амбър беше употребил доста фолио. Обикновено не виждаме нищо, само снежинки, но все пак е специално, че изобщо имаме телевизор — обясни Мод Айвъри. — Повечето хора нямат. Не че има кой знае какво да се гледа, само тези скучни новини.
Д-р Гол можеше да посвещава всичките си усилия на задачата да накара хората да гледат Игрите на глада, но ако никой в окръзите нямаше работещ телевизор, въздействието им щеше да се ограничава само с Жътвата, когато всички са събрани на едно място.
Докато вървяха към гората, Мод Айвъри говореше за шоуто им предишната вечер и за сбиването, което последва.
— Съжалявам, че са те ударили — каза тя и посочи устната му. — Той Били Тауп това ще направи. Където отиде, следват неприятности.
— Той брат ли ти е? — попита Сеян.
— О, не, той е Клейд. Те с Кларк Кармайн са братя. Всички останали сме братовчедите Беърд. Момичетата, имам предвид. А Там Амбър е изгубена душа — каза Мод Айвъри с делови тон.
Очевидно Луси Грей нямаше монопол над странното говорене. Сигурно беше характерна черта на Ятото.
— Изгубена душа? — попита Кориолан.
— Да. Ятото са намерили Там Амбър, когато е бил малко бебе. Някой го е оставил в кашон на пътя, така е станал наш. Обаче не знае какво е изгубил, защото той е най-добрият свирач в света — обяви Мод Айвъри. — Само че не го бива много по приказките. Това лед ли е?
Кориолан размаха торбата със стопяващите се кубчета лед.
— Каквото е останало от него.
— О, Луси Грей много ще се зарадва. Ние имаме хладилник, но камерата за лед отдавна е развалена — каза Мод Айвъри. — Изглежда страхотно да имаш лед през лятото. То е като да имаш цветя през зимата. Рядкост.
Кориолан се съгласи.
— Баба ми отглежда рози през зимата. Хората говорят много за тях.
— Луси Грей каза, че миришеш на рози — продължи Мод Айвъри. — Цялата ви къща ли е пълна с тях?
— Тя ги отглежда на покрива — отговори Кориолан.
— На покрива? — изкикоти се Мод Айвъри. — Това е смешно място да се отглеждат цветя. Не падат ли?
— Покривът е плосък и е високо горе. На него има много светлина — отговори Кориолан. — От него се вижда целият Капитол.
— Луси Грей не хареса Капитола. Те се опитаха да я убият — каза Мод Айвъри.
— Да — призна той. — Не беше много хубаво за нея.
— Тя каза, че ти си бил единственото хубаво нещо там, а сега ти си тук. — Мод Айвъри го дръпна за ръката. — Ще останеш, нали?
— Такъв е планът — отвърна Кориолан.
— Радвам се. Харесвам те. И това ще я направи щастлива — каза тя.
Сега тримата стигнаха до една голяма поляна, което се спускаше към гората. За разлика от буренясалата ливада пред дървото за бесене, тази беше чиста, свежа, с висока трева и участъци с ярки диви цветя.
— Ето я там с Шеймъс. — Мод Айвъри посочи една самотна фигура на скалата. Луси Грей, облечена със сива рокля, седеше с гръб към тях, навела глава над китарата.
Шеймъс? Кой е Шеймъс? Друг член на Ятото? Или може би той беше разчел неправилно ролята на Били Тауп в живота ѝ и Шеймъс беше любимият ѝ? Кориолан сложи ръка над очите си, за да ги засенчи от слънцето, но не можеше да различи друга фигура, освен нейната.
— Шеймъс?
— Тя е нашата коза. Не се заблуждавай от мъжкото име; Шеймъс понякога дава четири литра на ден, ако е свежа — каза Мод Айвъри. — Опитваме се да изкараме достатъчно каймак, за да получим масло, но това е много дълга работа.
— О, обичам маслото — каза Сеян. — Което ме подсети, че забравих да ти дам този хляб. Вече закусила ли си?
— Факт е, че не съм — отвърна Мод Айвъри и разглеждаше хляба с интерес.
Сеян ѝ го подаде.