— Чакай — каза тя. — Ела на сянка.
Останалият лед изпука под краката му и той ѝ го подаде.
— Вземи, това е за теб.
— Ах, благодаря. — Луси Грей го придърпа и го сложи да седне в основата на скалата. Взе найлоновата торбичка и отхапа едното ъгълче, за да направи малка дупка, от която разтопения лед покапа в устата ѝ. — Ах, това сигурно ще е най-студеното нещо, преди да дойде зимата. — Стискаше торбичката и ръсеше капчици по лицето си. — Прекрасно е. Наведи се. — Наведе се и капките западаха по устните му, а той ги облиза навреме за още една дълга целувка. После тя събра колене и каза: — И така, Кориолан Сноу, какво правиш ти на моята поляна?
Какво, наистина?
— Стоя си тук с моето момиче — отвърна той.
— Не мога да повярвам. — Луси Грей огледа поляната. — Всичко след Жътвата изглежда нереално. А Игрите бяха пълен кошмар.
— За мен също. Но аз искам да чуя какво се е случило с теб. Отвъд камерите.
Те седяха един до друг, допрели рамена, ребра, хълбоци, сплели ръце, и си разменяха историите. Луси Грей започна с разказ за първите дни след откриването на Игрите, когато се е криела с Джесъп, чийто бяс все повече напредвал.
— Постоянно се местехме от едно място на друго в онези тунели. Горкият Джесъп все повече се разболяваше и все повече откачаше. Първата нощ спахме близо до входа. Ти беше, нали? Кой дойде и премести Марк?
— Бяхме ние със Сеян. Той се промъкна, за да… е, и аз не съм сигурен точно за какво, за да демонстрира нещо, предполагам. Мен ме изпратиха да го прибера.
— Ти ли уби Бобин? — попита тя тихо.
Той кимна.
— Нямах избор. И после трима от другите се опитаха да ме убият.
Лицето ѝ се помрачи.
— Знам. Слушах ги как се хвалят, когато се връщаха от турникета. Мислех, че може да са те убили. Изплаших се, че съм те изгубила. Не смеех да въздъхна, докато не ми изпрати водата.
— Тогава знаеш как се чувствах аз през цялото време — каза Кориолан. — Не можех да мисля за нищо друго, освен за теб.
— Като мен. — Тя сви пръстите си. — Толкова силно стисках тази пудриера, че накрая розата се беше отпечатала на дланта ми.
Той взе ръката ѝ и целуна дланта ѝ.
— Толкова силно исках да ти помогна и се чувствах толкова безпомощен.
Тя го погали по бузата.
— О, не. През цялото време усещах, че се грижиш за мен. С водата, с храната, и вярвай ми, отстраняването на Бобин беше важно, макар и да знаех, че за теб е ужасно. Както беше и за мен. — Луси Грей призна за три свои убийства. Първо Уови, макар че не беше нарочно. Тя просто беше сложила отрова в бутилка с малко вода на дъното, сякаш случайно изпусната там и Уови я беше намерила. — Оставих я за Корал. — Тя обясни, че Рипър, чиято локва беше отровила, е бил заразен от бяс, тъй като Джесъп го беше наплюл в лицето в зоологическата градина. — Така че това всъщност беше убийство от милосърдие. Спестих му мъченията, които Джесъп преживя. А убийството на Трич с пепелянката беше в самозащита. Все още не знам защо тези змии толкова ме обичаха. Не съм убедена, че е заради пеенето ми. Змиите дори нямат развит слух.
И той ѝ разказа. За лабораторията, за Клеменция, за плана на д-р Гол да освободи змиите на арената и как тайно е пуснал кърпичката — кърпичката на баща си — в контейнера със змиите, за да свикнат с миризмата ѝ.
— Но те я намериха, натъпкана с твоята и моята ДНК.
— И затова си тук? Не заради отровата за плъхове в пудриерата? — попита тя.
— Да — каза той. — Ти чудесно си ме прикрила за нея.
— Доколкото можах. — Тя се замисли за момент. — Е, така са нещата. Аз те спасих от огъня, а ти ме спаси от змиите. Сега всеки е отговорен за живота на другия.
— Така ли? — попита той.
— Естествено — отвърна тя. — Ти си мой и аз съм твоя. Така казват звездите.
— Неизбежно е. — Наведе се и я целуна, сияещ от щастие, защото, макар той самият да не вярваше в предсказанията на звездите, тя вярваше, и това беше достатъчно, за да гарантира верността ѝ. Не че неговата вярност беше под въпрос. Щом не се беше влюбил в никое момиче от Капитола, Окръг 12 едва ли щеше да му предостави големи изкушения.
Изпита странно усещане във врата си и установи, че Шеймъс дегустира яката му.
— О, здравейте. Мога ли да ви помогна, госпожо?
Луси Грей се засмя.
— По една случайност можеш, ако решиш. Тя има нужда да бъде издоена.