— Да бъде издоена? Дори не знам откъде да започна — каза той.
— От кофата. Горе в къщата. — Тя пръсна малко ледена вода по посока към Шеймъс и козата пусна яката му. После разкъса торбичката и извади последните кубчета лед. Сложи едно кубче в устата му и едно в своята. — Хубаво е да имаш лед по това време на годината. Лукс през лятото и проклятие през зимата.
— Не може ли да не му обръщаш внимание? — попита Кориолан.
— Не и по тези места. През януари тръбите замръзват и трябва да топим лед на печката, за да имаме вода. За шест души и една коза. Ще се учудиш, ако видиш колко е трудно. По-лесно е, когато завали сняг; той по-бързо се топи.
Луси Грей хвана повода на Шеймъс и взе китарата си.
— Дай да я нося. — Кориолан протегна ръка. После се почуди дали тя би му я поверила.
Луси Грей без колебание му я подаде.
— Не е толкова хубава, колкото онази, която Плурибус ни даде на заем, но свири, колкото да си изкарваме хляба. Проблемът е, че започват да ни свършват струните, а тукашните не стават за нищо. Мислиш ли, че ако му пиша, може да ми изпрати няколко? Сигурно му е останало нещо от времето, когато клубът е работел. Мога да платя. Все още пазя повечето пари от онези, които деканът Хайботъм ми даде.
Кориолан спря на място.
— Деканът Хайботъм? Деканът Хайботъм ти е дал пари?
— Да, но беше малко секретно. Първо се извини за това, което съм преживяла и после тайно пъхна пачка банкноти в джоба ми. Зарадвах им се. Ятото не свиреха, докато ме нямаше. Много се разстроиха от загубата ми — каза тя. — Както и да е, мога да платя за тези струни, ако той има желание да ми услужи.
Кориолан обеща да пита в следващото си писмо, но новината за тайната щедрост на декана го разтърси. Защо това въплъщение на злото е помогнало на приятелката му? Уважение? Съчувствие? Чувство за вина? Каприз, продиктуван от морфлинга? Той прехвърляше тези предположения в главата си, докато стигнаха до предната веранда, където тя завърза Шеймъс за един стълб.
— Влизай. Ела да се запознаеш със семейството ми. — Луси Грей го хвана за ръка и го поведе към вратата. — Как е Тайгрис? Много бих искала да ѝ благодаря лично за сапуна и за роклята. Сега, когато се прибрах вкъщи, искам да ѝ напиша писмо и може би да ѝ изпратя една песен, ако ми хрумне нещо достатъчно добро.
— Тя много ще се зарадва — каза Кориолан. — Нещата вкъщи не вървят добре.
— Сигурна съм, че тъгуват за теб. И нещо друго ли има?
Преди да успее да ѝ отговори, влязоха в къщата. Тя се състоеше от голяма отворена стая и нещо, което изглежда беше спално помещение на тавана. Задната част, където имаше печка за въглища, мивка, етажерка със съдове за хранене и древен хладилник, очевидно беше определена за кухня. По дясната стена имаше стойка с костюми, а инструментите им бяха облегнати на лявата стена. Поставен върху щайга стоеше телевизор с огромна антена, разклоняваща се като еленски рога, около които беше увито алуминиево фолио. Нямаше други мебели, освен няколко стола и една маса.
Там Амбър се беше изтегнал на един стол и държеше мандолината си, но не свиреше. Кларк Кармайн показваше глава от тавана и се взираше нещастно в Барб Азур и Мод Айвъри, която, изглежда, кипеше от възмущение. Щом ги видя, Мод Айвъри се хвърли към Луси Грей, хвана я за ръката и я задърпа към прозореца, който гледаше към задния двор.
— Луси Грей, той пак създава неприятности!
— Пуснали сте го да влезе вътре? — попита Луси Грей, която очевидно знаеше за кого става дума.
— Не. Каза, че само иска да си вземе останалите вещи. Изхвърлихме му ги зад къщата — каза Барб Азур и скръсти възмутено ръце.
— Тогава какъв е проблемът? — спокойно попита Луси Грей, но Кориолан усети как стиска ръката му.
— Виж — каза Барб Азур и кимна към задния прозорец.
Кориолан продължаваше да върви с Луси Грей и погледна в задния двор. Мод Айвъри се намести между тях.
— Сеян трябваше да ми помогне да начупим орехите.
Били Тауп беше коленичил на земята, а до него имаше куп дрехи и няколко книги. Говореше бързо и едновременно рисуваше нещо в пръстта. От време на време сочеше в една или друга посока. Срещу него Сеян беше застанал на едно коляно и го слушаше внимателно, кимаше, че разбира, и понякога вмъкваше по някой въпрос. Макар че присъствието на Били Тауп в нещо, което той смяташе за своя територия, го дразнеше, Кориолан не виждаше особена причина за тревога. Не можеше да си представи какво той би могъл да обсъжда със Сеян. Може би бяха открили някакъв общ проблем — като например как семействата им не ги разбират — за който да поплачат?
— За Сеян ли се тревожите? Той няма проблем. Може да разговаря с всеки. — Кориолан се опита, неуспешно, да различи какво е нарисувал Били Тауп в пръстта. — Какво рисува той?