— Изглежда като че ли му дава упътване как да стигне донякъде — каза Барб Азур и взе китарата от ръцете му. — И ако не греша, приятелят ви иска да си тръгва.
— Аз ще се погрижа за това. — Луси Грей започна да освобождава ръката си, но Кориолан не я пускаше. — Благодаря, но ти не си длъжен да се нагърбваш с всичкия ми багаж.
— Така казват звездите, струва ми се — усмихна се Кориолан. И без това беше време да се изправи пред Били Тауп и да уточни няколко правила. Били Тауп трябваше да разбере, че Луси Грей вече не е негова, а принадлежи твърдо и завинаги на Кориолан.
Луси Грей не му отговори, но престана да си дърпа ръката от неговата. Те излязоха тихо през отворената задна врата. Яркото августовско слънце, което вече се беше издигнало високо в небето, го заслепи. Толкова потънали бяха двамата в заниманието си, че забелязаха Кориолан и Луси Грей едва когато те застанаха над главите им. Били Тауп реагира като изтри рисунката с ръка.
Ако Барб Азур не му беше подсказала, Кориолан нямаше да се сети, но сега разпозна рисунката почти мигновено. Беше карта на базата.
25
Сеян се стресна, а на Кориолан му се стори, че малко виновно скочи на крака и изтупа праха от униформата си. Били Тауп, от друга страна, стана бавно, почти лениво, и се изправи срещу тях.
— Я виж кой е решил да говори с мен — каза той, като се хилеше смутено на Луси Грей. За пръв път ли говореха след Игрите на глада?
— Сеяне, Мод Айвъри е много разстроена, че не си ѝ помогнал за орехите — каза тя.
— Да, не си изпълнявам задълженията. — Сеян подаде ръка на Били Тауп, който не се поколеба да я стисне. — Приятно ми беше да се запознаем.
— Да, и на мен. Можеш да ме намериш в „Таласъма“ в някои дни — отговори Били Тауп.
— Ще имам предвид — каза Сеян и влезе в къщата.
Луси Грей пусна ръката на Кориолан и се изправи пред Били Тауп.
— Махай се, Били Тауп, и повече не идвай.
— Или какво, Луси Грей? Ще насъскаш миротворците срещу мен?
— Ако се налага — отговори тя.
Били Тауп огледа Кориолан.
— Двамата ми изглеждат доста кротки хора.
— Ти не разбираш. Няма връщане назад — каза Луси Грей.
— Знаеш, че не съм се опитвал да те убия.
— Знам, че все още се движиш с момичето, което се опита да ме убие — отвърна Луси Грей. — Разбрах, че си като у дома си в къщата на кмета.
— А кой пръв ме изпрати там, питам аз? Повръща ми се като гледам как манипулираш тези деца. Горката Луси Грей. Горкото агънце — захили се подигравателно той.
— Те не са глупави. И също искат да се махнеш — извика тя.
Били Тауп се хвърли, хвана я за китката и я дръпна към себе си.
— И къде точно да отида?
Преди Кориолан да успее да се намеси, Луси Грей заби зъби в ръката на Били Тауп, при което той извика от болка и я пусна. Били Тауп изгледа гневно Кориолан, който застана до нея, готов да я защити.
— Ти самата не ми изглеждаш толкова самотна. Това ли е твоят красавец от Капитола? Тръгнал след тебе и дошъл чак дотук? Чакат го някои изненади.
— Аз вече знам всичко за теб. — Всъщност Кориолан не знаеше нищо. Но така се почувства в по-изгодна позиция.
Били Тауп се изсмя недоверчиво.
— За мен? Аз съм розичката в тази купчина лайна.
— Защо не си тръгнеш, както тя те помоли?
— Хубаво. Ти ще разбереш. — Били Тауп събра вещите си в ръце. — Скоро ще разбереш — каза той и тръгна с широки крачки в горещата сутрин.
Луси Грей гледаше зад него и разтриваше китката, за която я беше хванал.
— Ако искаш да избягаш, сега е моментът.
— Не искам да бягам — каза Кориолан, макар че разговорът им го беше разстроил.
— Той е лъжец и негодник. Естествено, аз флиртувам с хората. Такава е работата ми. Но това, за което намеква, не е истина. — Луси Грей погледна към прозореца. — А дори и да беше? Какво, ако иначе е трябвало да оставя Мод Айвъри да гладува? Никой от нас нямаше да допусне такова нещо. Само че той има различни правила за себе си и за мен. Както винаги. Той е жертвата, а аз съм боклук.
Това извика тревожни спомени за разговорите му с Тайгрис и той бързо смени темата.
— Той сега се вижда с дъщерята на кмета?
— Така са нещата. Аз го изпратих там да дава уроци по пиано, за да изкара малко пари, а следващото нещо, което се случи, беше, че баща ѝ прочете моето име на Жътвата — продължи Луси Грей. — Не знам как точно го е накарала. Кметът щеше да се вбеси, ако знаеше, че тя ходи с Били Тауп. Е, аз преживях Капитола, но не съм се върнала тук да търпя същите неща.