Выбрать главу

Нещо в държанието ѝ, силната ѝ мъка, убеди Кориолан. Той я хвана за ръката.

— Тогава започни нов живот.

Тя сплете пръстите си в неговите.

— Нов живот. С теб. — Но изражението ѝ остана все така нещастно.

Кориолан я побутна с лакът:

— Не трябваше ли да доим козата?

Лицето ѝ се разведри.

— Трябваше.

Влязоха вътре, но установиха, че Мод Айвъри вече е завела Сеян да го учи как да дои Шеймъс.

— Не можа да ѝ откаже. Сърдита му е, защото общува с врага — каза Барб Азур. Тя извади съд с изстудено мляко от стария хладилник, сложи го на масата и го разгледа. От една полица Кларк Кармайн взе буркан с някакво приспособление. На капака беше закрепена бъркалка за разбиване на съдържанието.

— За какво служи това? — попита Кориолан.

— Безнадеждна работа. Опитваме се да получим сметана, за да направим масло. Само че козето мляко не се разделя като кравето.

— Може би ако почакаме още един ден? — каза Кларк Кармайн.

— Е, може би. — Барб Азур върна тенджерката в хладилника.

— Обещахме на Мод Айвъри, че ще опитаме. Тя обожава маслото. Там Амбър измайстори бъркалката за рождения ѝ ден. Ще видим какво ще стане — каза Луси Грей.

Кориолан завъртя бъркалката.

— Значи ако…?

— Теоретично, ако получим достатъчно сметана, бъркаме и я превръщаме в масло — обясни Луси Грей. — Поне така са ни обяснили, че става.

— Изглежда доста работа. — Кориолан си спомни за прекрасните, равни кубчета, които си взимаше от бюфета в деня на Жътвата, без нито за миг да се замисля откъде идват.

— Така е. Но си струва труда, ако се получи. Мод Айвъри не може да спи, откакто ме отведоха. Изглежда, че е добре през деня, после нощем се събужда с писъци — сподели Луси Грей. — Опитваме се да вкараме малко щастие в главата ѝ.

Барб Азур прецеди току-що издоеното мляко, което Сеян и Мод Айвъри донесоха, и го разля в чаши, а Луси Грей разпредели хляба. Кориолан никога не беше пил козе мляко, но Сеян облиза устни и каза, че му напомня детството в Окръг 2.

— Ходила ли съм в Окръг 2? — попита Мод Айвъри.

— Не, бейби, това е на запад. Ятото предпочиташе да се движи в източната част — отговори ѝ Барб Азур.

— Понякога ходехме и на север — каза Там Амбър и Кориолан осъзна, че за пръв път го чува да говори.

— В кой окръг? — попита Кориолан.

— В никакъв конкретен окръг. На места, от които Капитолът не се интересуваше.

Кориолан се почуди на невежеството им. Не съществуваха такива места. Вече не. Капитолът контролираше целия познат свят. За миг си представи група хора, облечени с кожи от диви животни, които живеят в някакви пещери. Предположи, че подобно нещо може да се случи, но такъв живот би бил голяма крачка назад, дори и в сравнение с окръзите. Почти нечовешко съществуване.

— Може би са ги окупирали, като нас — каза Кларк Кармайн.

Барб Айвъри тъжно се усмихна.

— Едва ли някога ще научим.

— Има ли нещо друго за ядене? Още съм гладна — оплака се Мод Айвъри.

— Хапни си от твоите орехи — каза Барб Азур. — На сватбата ще ни дадат за ядене.

За учудване на Кориолан се оказа, че Ятото са заети този следобед, тъй като ще свирят на някаква сватба. Той се беше надявал да остане пак насаме с Луси Грей за по-задълбочен разговор относно Били Тауп, историята ѝ с него, както и защо точно той би рисувал карта на базата в пръстта. Но всичко това трябваше да почака, защото Ятото започнаха да се приготвят за представлението, веднага щом измиха чиниите.

— Съжалявам, че тръгваме толкова скоро, но ние така си изкарваме хляба. — Луси Грей изпрати Кориолан и Сеян до вратата. — Дъщерята на месаря се жени и трябва да направим добро впечатление. Ще присъстват хора, които имат пари и може да ни наемат. Сигурно бихте могли да ни изпратите дотам, но хората може да започнат…

— … да говорят — довърши той, доволен, че тя първа го каза. — Може би е по-добре всичко да си остане между нас. Кога ще мога пак да те видя?

— Когато искаш — отговори тя. — Имам чувството, че твоят график е доста по-запълнен от моя.

— Ще свирите ли в „Таласъма“ другата събота? — попита той.

— Ако ни разрешат. След снощните събития. — Уговориха се, че той ще дойде колкото може по-рано, за да прекара няколко ценни мига с нея преди шоуто. — Точно зад „Таласъма“ има една барака, която използваме. Може да дойдете там. А ако няма шоу, елате направо вкъщи.

Кориолан почака, докато двамата със Сеян стигнаха отдалечена, безлюдна уличка и тогава зададе въпроса за Били Тауп.