— Така че за какво си говорехте вие двамата?
— За нищо всъщност — отговори притеснено Сеян. — За някакви местни клюки.
— И за това беше необходима карта на базата? — попита Кориолан.
Сеян спря.
— Ти никога нищо не пропускаш, а? Спомням си това от училище. Наблюдавах те как наблюдаваш другите. И се преструваше, че не го правиш. И точно преценяваш момента, в който да се намесиш.
— Аз точно преценявам този момент сега, Сеяне. Защо беше потънал в дълбок разговор над картата на базата? Какъв е той? Симпатизант на бунтовниците? — Сеян отклони поглед, затова Кориолан продължи: — Какво го интересуват базите на Капитола?
Сеян гледаше втренчено в земята, после каза:
— За момичето. От обесването. Лил. Тя е затворена там.
— И бунтовниците искат да я отвлекат?
— Не. Те просто искат да се свържат с нея. Да са сигурни, че е добре — обясни Сеян.
Кориолан се опитваше да сдържи гнева си.
— И ти каза, че ще помогнеш?
— Не. Нищо не съм обещавал. Но мога, ако съм близо до арестантското помещение, да разбера нещо. Семейството ѝ е обезумяло — каза Сеян.
— О, чудесно. Фантастично. Значи ще ставаш информатор на бунтовниците. — Кориолан пое надолу по пътя. — Мислех, че вече си изоставил тази работа с бунтовниците!
Сеян вървеше по петите му.
— Не мога, разбираш ли? Това е част от мен. А ти беше този, който каза, че мога да помагам на хората в окръзите, ако се съглася да се махна от арената.
— Мисля, че казах, че може да се бориш за трибутите, с което имах предвид, че може да успееш да им осигуриш по-хуманни условия — поправи го Кориолан.
— Хуманни условия! — избухна Сеян. — Принудени са да се убиват един друг! А трибутите също са от окръзите, така че не виждам разликата. Това е много дребно нещо, Корио, да проверя какво е състоянието на това момиче.
— Очевидно е, че не е — каза Кориолан. — Не и за Били Тауп. Иначе защо толкова бързо изтри тази карта? Защото знае какво иска. Знае, че те прави колаборационист. А ти знаеш какво се случва с колаборационистите?
— Мислех си, че… — започна Сеян.
— Не, Сеяне, ти изобщо не мислиш! — развихри се Кориолан. — И не само това, влизаш във връзка с хора, които не са способни да мислят. Били Тауп? Какъв е неговият залог в тази работа? Пари? Защото, както казва Луси Грей, Ятото не са бунтовници. Нито са за Капитола. Те се борят единствено да запазят собствената си идентичност. Каквато и да е тя.
— Не знам. Той каза… че пита заради свой приятел — заекна Сеян.
— Приятел? — Кориолан осъзна, че крещи и сниши гласа си до шепот. — Приятел на стария Арло, който е поставил бомби в мините? Ето това е блестящ заговор. Какъв резултат е очаквал? Те нямат никакви ресурси, нищо, което би им позволило да започнат нова война. А междувременно хапят ръката, която ги храни, защото как ще се изхранват те тук в Дванайсет без мините? Не е като да има изобилие от възможности. Що за стратегия е това?
— Стратегия на отчаянието. Но погледни наоколо! — Сеян сграбчи ръката му и го принуди да спре. — Колко дълго очакваш, че ще издържат така?
Кориолан почувства прилив на омраза, когато си спомни войната и разрухата, която бунтовниците внесоха в живота му. Издърпа ръката си от неговата.
— Те загубиха войната. Войната, която започнаха. Поеха този риск. И сега плащат цената.
Сеян се огледа, сякаш не беше сигурен в коя посока трябва да вървят, и после се свлече до една разрушена стена край пътя. Кориолан изпита неприятното чувство, че по някакъв начин е поел ролята на стария Страбон Плинт в безкрайните спорове за това на кого дължи вярност Сеян. Не беше поемал такъв ангажимент. От друга страна, ако Сеян откачи тук, не се знаеше как може да завърши всичко.
Кориолан седна до него.
— Виж, мисля, че нещата наистина ще се подобрят, само че не по този начин. Ако има общо подобрение, ще стане по-добре и тук, но не чрез взривяване на мини. То само увеличава броя на жертвите.
Сеян кимна и те останаха да седят там. Минаха две дрипави деца, които ритаха стара консерва по пътя.
— Мислиш ли, че съм извършил държавна измяна?
— Все още не съвсем — каза Кориолан с полуусмивка.
Сеян скубеше някакви плевели, които растяха край стената.
— Д-р Гол така мисли. Баща ми отиде да говори с нея, още преди да е отишъл при декана Хайботъм и училищния съвет. Всеки знае, че от нея всъщност зависят нещата. Той отиде да я пита дали не може да ми се даде същия шанс, какъвто беше даден на теб, да постъпя при миротворците.
— Мисля, че това би станало автоматично, ако си бил изключен като мен.