— Така се надяваше баща ми. Но тя каза: „Не обърквайте постъпките на момчетата. Някаква неправилна стратегия не е едно и също с подкрепа за бунтовниците, която е равностойна на измяна“. — В гласа му прозвуча горчивина. — И така се появи чекът за нова лаборатория за мутове. Сигурно е бил най-скъпият билет за Окръг дванайсет в историята.
— Физкултурен салон и лаборатория? — тихичко подсвирна Кориолан.
— Можеш да говориш каквото си искаш, но аз сигурно съм допринесъл за възстановяването на Капитола повече от самия президент — пошегува се тъжно Сеян — Прав си, Кориолане. Постъпих глупаво. Още веднъж. Ще бъда по-внимателен в бъдеще. Каквото и да носи то.
— Вероятно пържена наденица — каза Кориолан.
— В такъв случай, да вървим — съгласи се Сеян и двамата продължиха пътя си към базата.
Когато се върнаха, съквартирантите им току-що се надигаха от леглата. Сеян отиде с Бийнпоул, за да го упражнява по стрелба, а Смайли и Бъг решиха да видят какво става в стаята за почивка. Кориолан имаше намерение да използва времето до вечеря, за да учи за кандидатския изпит за офицери, но от разговора със Сеян в главата му се беше зародила идея. Тя бързо се разрасна и изтри всичко друго. Д-р Гол го беше защитила. Е, не точно защитила. Но беше накарала Страбон Плинт да разбере, че вината на Кориолан е в съвсем различна категория от тази на неговия син. Провинението на Кориолан е само „част от погрешна стратегия“, което не звучи като кой знае какво престъпление. Може би тя не го е отписала съвсем? Беше положила специални усилия за обучението му по време на Игрите. Предпочиташе го пред другите. Дали имаше смисъл да ѝ пише сега, само за да… само за да… е, и той не знаеше какво точно се надяваше да постигне. Но кой знае, след време, когато той е уважаван офицер, дали пътищата им няма пак да се пресекат. Нямаше нищо лошо в това да ѝ пише. Вече и без това му бяха отнели всичко ценно. В най-лошия случай тя нямаше да му отговори.
Кориолан гризеше писалката и се опитваше да събере мислите си. Дали да започне с извинение? Защо? Тя знаеше, че той не съжалява, задето е искал да спечели. По-добре беше да пропусне извинението. Можеше да ѝ разкаже за живота си тук в базата, но това беше скучно. Разговорите им, ако не друго, бяха на по-високо ниво. Продължаващ урок, изключително полезен за него. И после му дойде идеята. Трябваше да продължи урока. Къде бяха спрели? На неговата страничка за хаоса, контрола и… и какво беше третото нещо? Все забравяше. О, да, договорът. Договорът, който изискваше Капитолът да е могъщ, за да налага спазването му. И така той започна…
Уважаема д-р Гол,
Толкова много неща се случиха след последния ни разговор, но той всеки ден ми идва на помощ. Окръг дванайсет предоставя отлична сцена, на която човек да наблюдава как се разиграва битката между хаоса и контрола, и като миротворец, аз имам място на първия ред.
Нататък разказа за нещата, на които е бил свидетел след пристигането си. За осезаемото напрежение между гражданите и силите на Капитола, как то е заплашвало да прерасне в насилие по време на екзекуцията чрез обесване, как е избухнало в сбиване в кръчмата.
Напомни ми за моето представяне на арената. Едно е да се говори за човешката природа на теория, а съвсем друго е да я разглеждаш, когато са те ударили с юмрук в лицето. Само че този път аз бях по-подготвен. Не съм убеден, че насилието ни е толкова вътрешно присъщо на всички, колкото твърдите вие, но е необходимо много малко, за да излезе звярът на повърхността, поне ако това става под прикритието на мрака. Чудя се какъв брой от тези миньори биха удряли юмруци, ако Капитолът можеше да види лицата им? На светлината на обедното слънце по време на екзекуцията, те роптаеха, но не посмяха да се бият.
Е, това е нещо, върху което да поразсъждавам, докато устната ми зарасне.
После добави, че не очаква отговор и ѝ желае всичко най-хубаво. Писмо от две страници. Кратко и любезно. Не изисква особено внимание. Не моли за нищо. Не се извинява. Сгъна го старателно, запечата плика и написа адреса ѝ в Цитаделата. За да избегне въпроси, особено от Сеян, отиде да го пусне направо в пощенската кутия. Безсмислено писмо, каза си той.
На обед пържената наденица беше с ябълков сос и мазни картофи и той с наслада изяде препълнена чиния. След вечеря Сеян му помогна да учи за изпита, но не показа някакъв личен интерес към него.
— Има само три дати годишно и едната е тази сряда следобед — каза Кориолан. — Трябва и двамата да се явим. Ако не за друго, поне за да видим как става.
— Не, все още не мога да се справям с тези военни работи. Но мисля, че ти ще го вземеш — отговори Сеян. — Може и да си малко неуверен за някои неща, но си много добър в други, затова крайната ти оценка ще е достатъчно висока и ще издържиш изпита. Хайде, явявай се, преди да си забравил цялата математика. — Той имаше право. Познанията му по геометрия вече бяха започнали да избледняват.