— Ако станеш офицер, може би ще ти разрешат да се обучаваш за лекар. Беше ужасно добър в точните науки — каза Кориолан, като се опитваше да влезе в главата на Сеян и да разбере накъде се е насочил след разговора им. Определено му трябваше нещо ново, върху което да се фокусира. — И тогава ще можеш, както казваш, да помагаш на хората.
— Това е вярно. — Сеян се замисли. — Може би ще говоря с лекарите в клиниката и ще ги разпитам как са стигнали до нея.
На следващата сутрин, след нощ, изпълнена със странни сънища, в които той ту целуваше Луси Грей, ту хранеше змийчетата на д-р Гол, Кориолан вписа името си в списъка на желаещите да се явят на изпита. Отговорният офицер му каза, че официално е освободен от тренировките, което само по себе си беше стимул да се запише, защото седмицата обещаваше да бъде ужасно гореща. Всъщност имаше и още нещо. Жегата, да, но също и досадата на ежедневието му беше започнала да го изтощава. Ако можеше да стане офицер, щеше да получи по-интересни задачи.
Денят донесе две промени в редовния график. Първата, че ще започнат да дават дежурства като охрана, не ги развълнува особено, тъй като беше широко известно, че това задължение е много скучно. Все пак Кориолан си помисли, че предпочита да седи на бюро на портала пред казармата, вместо да търка тенджери. Може би щеше да успее да открадне малко време за четене и писане.
Втората промяна го разтревожи. Когато се явиха на тренировката по стрелба, им съобщиха, че предложението на Кориолан да се застрелят сойките-присмехулки около бесилката е прието. Преди това обаче Цитаделата искаше от тях да хванат стотина сойки-бъбривки и сойки-присмехулки и да ги изпратят в лабораторията невредими, за да бъдат изследвани. Неговият взвод беше определен да помага при поставянето на капаните по дърветата този следобед, което означаваше, че ще работи с учени от лабораторията на д-р Гол. Екипът беше пристигнал с ховъркрафт тази сутрин. Той беше срещнал само няколко души в Цитаделата, но идеята, че може да попадне на някой от лабораторията, където без съмнение всички знаеха подробностите за неговото мошеничество със змиите и последвалото опозоряване, го изнервяше. А после една ужасна мисъл мина през главата му: ами ако д-р Гол пристигне, за да ръководи лично операцията? Да ѝ изпрати писмо на другия край на Панем беше шега, да се изправи срещу нея лице в лице за пръв път след изгнанието го разтрепери.
Докато се клатушкаше в дъното на камиона, невъоръжен и в очакване скоро да бъде демаскиран, оптимизмът, който го беше обхванал през уикенда, се изпари. Останалите новобранци, които бяха доволни, че ще работят на открито, весело разговаряха.
Сеян обаче разбираше тревогите му.
— Д-р Гол няма да е тук — прошепна му той. — Това е чисто слугинска работа, щом ни включват нас.
Кориолан кимна, но не беше убеден.
Когато камионът спря пред дървото на обесения, той се нареди последен във взвода, докато оглеждаше четиримата учени от Капитола, които бяха нелепо облечени с бели престилки, сякаш всеки момент щяха да открият тайната на безсмъртието, а не да вкарват в капан няколко безинтересни птици, и вършеха това на температура четирийсет градуса. Той разгледа всяко лице, но никое от тях не му беше познато и малко се успокои. В подземната лаборатория работеха стотици учени, а тези бяха специалисти по птиците, не по змиите. Те поздравиха дружелюбно войниците, казаха на всички да вземат по един от телените капани, които приличаха на клетки, а после им обясниха какво трябва да правят. Новобранците изпълниха инструкцията, взеха капаните и седнаха в покрайнините на гората близо до бесилката.
Сеян вдигна палец, поздравявайки го за отсъствието на д-р Гол, и той се канеше да му отвърне, когато забеляза една фигура на полянката вътре в гората. Жената, облечена с бяла престилка, стоеше неподвижно с гръб към тях и с наведена настрани глава слушаше какофонията от птичи гласове. Другите учени почтително чакаха, докато тя приключи със слушането и тръгна към тях сред дърветата. Кориолан отмести един клон и видя лицето ѝ, което може би лесно би могло да бъде забравено, ако не бяха огромните розови очила, окачени на носа ѝ. Моментално я разпозна. Тя беше жената, която му се скара за това, че е обезпокоил птиците ѝ, когато със залитане се мъчеше да избяга от лабораторията, след като беше видял как Клеменция се свлече на земята, покрита с многоцветна гной. Въпросът беше дали тя си го спомня? Той се сви още по-ниско зад гърба на Смайли и с огромен интерес започна да разглежда капана за птици.