Жената с розовите очила, която един от учените с нежност нарече „нашата д-р Кей“, ги поздрави дружелюбно и обясни каква е мисията им — да хванат по петдесет сойки-бъбривки и сойки-присмехулки — а после изложи плана за постигането на тази цел. Те трябваше да помогнат да се разпръснат из гората капаните със заложена в тях храна и вода, които да примамят птиците вътре. Капаните ще стоят отворени и птиците свободно ще влизат и излизат от тях. В сряда ще се върнат, ще сменят примамките и ще нагласят капаните така, че да хванат птиците.
Обзети от желание да свършат добре работата си, новобранците се разделиха на пет групи по четирима, всяка от които беше водена от учен. Кориолан се вмъкна в групата на човека, който беше представил д-р Кей, и при първа възможност се скри зад зелените клони. Освен капаните, носеха и раници, съдържащи различни примамки. Извървяха стотина метра и стигнаха до червен белег върху един дънер, който отбелязваше кота нула. Под ръководството на учените те се разпръснаха в концентрични кръгове около тази точка, като работеха в групи по двама, за да разнесат капаните и да ги качат високо в дърветата.
Кориолан се падна в двойка с Бъг, който се оказа първокласен катерач, тъй като беше израснал в Окръг 11, където децата помагат в овощните градини. Минаха два часа, през които се изпотиха, но свършиха доста работа, като Кориолан поставяше примамките, а Бъг ги качваше в клоните. Когато си тръгнаха, Кориолан седна на дъното на камиона и започна да оглежда ухапванията от насекоми по тялото си, докато разстоянието между него и д-р Кей беше достатъчно голямо. Не бъди параноичен, повтаряше си той. Тя не те помни.
Във вторник нещата тръгнаха постарому, макар че Кориолан трябваше да учи за изпита по време на ядене. Копнееше да се види с Луси Грей и тя не излизаше от мислите му, но с всички сили се стараеше да не мисли за нея, обещавайки си, че ще се отдаде на мечти, когато мине изпитът. В сряда той изпълни сутрешните си задължения, седя сам по време на обеда, заедно с наръчника за последен преговор и отиде в класната стая, където се провеждаха тактическите уроци. Двама други миротворци се бяха записали за изпита, единият на двайсет и седем-осем години, който твърдеше, че се е явявал пет пъти, и още един, сигурно към петдесетгодишен, което изглеждаше напреднала възраст за промени в живота.
Да взима изпити беше един от талантите на Кориолан и той почувства познатата възбуда, когато отвори листовката. Обичаше предизвикателството, а вродената му способност да се концентрира върху нещо се задейства и той веднага беше погълнат от мисловните задачи, които стояха пред него. Три часа по-късно, потънал в пот, изтощен и щастлив, той предаде теста и отиде в столовата за лед. После седна на сянка, втриваше кубчетата лед по кожата си и прекарваше през главата си въпросите от теста. Болката, че беше изпуснал университетската кариера, го споходи за кратко, но той я прогони с мисълта, че ще стане легендарен военен лидер като баща си. Може би това поначало беше неговата съдба.
Останалите от неговия взвод все още бяха с учените от Цитаделата, катереха се по дърветата и активираха капаните, затова той отиде да вземе пощата за неговата стая. Там чакаха два огромни колета от мами Плинт, обещаващи още една буйна вечер в „Таласъма“. Занесе ги в стаята, но реши да не ги отваря, докато не се върнат останалите. Мами му беше изпратила и отделно писмо, с което му благодареше за всичко, което беше направил за Сеян и го молеше да продължава да се грижи за момчето ѝ.
Кориолан остави писмото и въздъхна при мисълта, че е пазител на Сеян. Напускането на Капитола временно беше облекчило мъките му, но той вече се беше побъркал по бунтовниците. Беше заговорничил с Били Тауп. Страдаше за момичето в ареста. Колко време щеше да мине, преди да извърти друг номер като този с арената? И тогава, още веднъж, хората ще очакват от Кориолан да го измъкне.
Работата беше там, че според Кориолан Сеян нямаше да се промени. Може би не беше способен на това, но по-важното беше, че не желаеше да се променя. Той вече беше отхвърлил онова, което му предлагаше животът като миротворец: преструваше се, че не може да стреля, не искаше да се яви на изпит за офицер, ясно показваше, че не желае да постига нищо в името на Капитола. Окръг 2 винаги щеше да бъде неговият дом. Хората от окръзите винаги щяха да бъдат неговото семейство. Бунтовниците от окръзите винаги щяха да имат справедливата кауза на своя страна… и щеше да бъде дълг на Сеян да им помага.