Кориолан бе обзет от предчувствие за нова опасност. В Капитола се беше опитвал да не обръща внимание на необмислените му постъпки, но тук нещата бяха различни. Тук той беше разглеждан като пълнолетен и последствията от действията му можеха да бъдат фатални. Ако помогнеше на бунтовниците, можеше да го разстрелят. Всъщност какво ли ставаше в главата на Сеян?
Кориолан се подчини на внезапен импулс, отвори шкафчето на Сеян, извади кутията му и внимателно изсипа съдържанието ѝ на пода. Вътре имаше купче с листчета, пакетче дъвки и три шишенца с лекарства, предписани от лекар в Капитола. Две от тях, изглежда, бяха хапчета за сън, а третото беше шишенце морфлинг с капкомер, доста подобно на онова, което деканът Хайботъм използваше в някои случаи. Той знаеше, че Сеян взимаше лекарства, когато получи нервен срив, мами му беше казала, но защо беше донесъл лекарствата тук? Може би мами ги беше сложила в багажа, за всеки случай? Прегледа и останалите неща. Парче плат, хартия за писане, писалки, малко парче мрамор, грубо оформено като сърце, снимки. Семейство Плинт си правеше семеен портрет всяка година и той проследи растежа на Сеян от бебе до днес. Всички снимки бяха на семейството му, освен една стара фотография на група ученици. Кориолан предположи, че е на техния клас, но никой не му изглеждаше познат, а и повечето деца бяха облечени с дрипави дрехи, които не им бяха по мярка. Откри Сеян със спретнато костюмче, замислено усмихнат, на втория ред. Зад него се извисяваше момче, което му се стори доста по-възрастно. Като разгледа снимката по-отблизо, нещата си дойдоха на място. Това беше Марк. Училищна снимка от последната година на Сеян в Окръг 2. Нямаше снимки на съучениците му от Капитола, дори и на Кориолан. По някаква причина това най-ясно потвърждаваше на кого дължеше лоялността си Сеян.
На дъното на кутията намери дебела сребърна рамка, в която, колкото и да беше странно, се намираше дипломата на Сеян. Беше извадена от фината кожена папка и сложена в рамка, сякаш за да се поставя на показ. Но защо? Сеян никога, за нищо на света, не би я закачил на стената. Кориолан опипа рамката, проследи с пръсти потъмнелия метал и я обърна. Задната страна изглеждаше леко изместена и от едната страна се подаваше крайче зеленикава хартия. Това не е обикновена хартия, помисли си мрачно той и натисна държателите, за да освободи картона. Той изскочи и тесте нови банкноти се разпиля по пода.
Пари. И то значителна сума. Защо е донесъл Сеян толкова много кеш за новия си живот като миротворец? По настояване на мами? Не, не на мами. Тя явно мислеше, че парите са коренът на нещастието им. На Страбон? С идеята, че пред каквото и да се изправи синът му, парите ще го предпазят в беда? Възможно е, но Страбон обикновено уреждаше плащанията лично. Или Сеян е направил това сам, без знанието на родителите си? Този вариант беше по-притеснителен, като се замисли човек. Бяха ли това джобните му пари, внимателно събирани през годините? Изтеглени от банката в деня преди заминаването му и скрити в рамката за снимки? Сеян винаги се оплакваше от навика на баща си да се измъква от неприятностите с пари, но не беше ли това наследствена черта? Методът Плинт за решаване на проблеми. Предаван от баща на син. Неприятен, но ефективен.
Кориолан събра банкнотите, подреди ги и прелисти купчето. Стотици, може би хиляди долари. Но как би могъл да ги оползотвори в Окръг 12, където нямаше какво да се купи. Поне нищо, което би могло да се обясни със заплатата на миротворец. Повечето новобранци изпращаха половината си пари вкъщи, тъй като Капитолът им предоставяше всичко необходимо, освен хартия за писма и вечери в „Таласъма“. Предполагаше, че в „Таласъма“ се върти търговия на черно, но не беше видял нищо, което да го изкуши, щом веднъж пиенето беше осигурено. Не им трябваха умрели зайци, връзки за обувки и домашен сапун. А дори и да им трябваха, лесно можеха да си ги позволят. Разбира се, имаше други неща, които можеха да се купят. Като информация, достъп и мълчание. Имаше неща като подкупи. И като власт.
Кориолан чу гласовете на завръщащия се взвод. Бързо скри банкнотите в сребърната рамка, като не пропусна да остави малкото зеленикаво крайче да се показва. Прибра нещата в кутията и я върна в шкафчето на Сеян. Когато съквартирантите му влязоха, той стоеше пред колетите на мами с разтворени ръце, широко усмихнат, и питаше:
— Кой е свободен в събота?
Докато Смайли, Бийнпоул и Бъг отваряха колетите и разопаковаха съкровищата вътре, Сеян седеше на леглото и ги наблюдаваше развеселено.