Кориолан се облегна на горното легло.
— Да е жива и здрава твоята мами. Иначе всички щяхме да сме напълно безпарични.
— Да, без пукната пара — съгласи се Сеян.
Единственото качество на Сеян, в което не се беше съмнявал, беше честността му. Нещо повече, често му се искаше да не е чак толкова честен. Но това сега беше откровена лъжа, изказана така естествено, сякаш е истина. Което означаваше, че оттук нататък, ще подозира всяка негова дума.
26
Сеян се плесна по челото.
— О! Как мина тестът?
— Не се знае още — отговори Кориолан. — Изпращат ги в Капитола за оценяване. Казаха, че ще мине известно време, докато пристигнат резултатите.
— Изкарал си — увери го Сеян. — Заслужаваш го.
Толкова готов да го подкрепи. Толкова двуличен. Готов да се самоунищожи. Като нощна пеперуда, привлечена към пламъка. Кориолан малко се стресна, като си припомни писмото на Плурибус. Нали това е мърморил деканът Хайботъм след скарването с баща му преди толкова много години? Почти. Той беше използвал множествено число. „Като нощните пеперуди към пламъка“. Сякаш цяло ято пеперуди лети към огнения ад. Цяла група, готова да се самоунищожи. За кого говореше той? О, какво значение има? Дрогиран, изпълнен с омраза, старият Летящ задник. По-добре да не мисли за това.
След вечеря Кориолан отиде на първия си караул в един самолетен хангар на другия край на базата. Партньорът му беше възрастен миротворец, който, след като му нареди да си отваря очите, моментално заспа. Мислите му се насочиха към Луси Грей и той изпита силно желание да я види или поне да говори с нея. Такова губене на време беше да стои на пост, където очевидно нищо нямаше да се случи, когато можеше да я държи в обятията си. Чувстваше се като хванат в капан тук в базата, докато тя беше свободна да броди в нощта. В известен смисъл беше по-добре, когато тя беше затворена в Капитола и той най-общо знаеше какво прави. Откъде да знае дали в този момент Били Тауп не се опитва да намери път към сърцето ѝ. Защо да се преструва, че никак не я ревнува? Може би все пак трябваше тогава да направи така, че да го арестуват…
Когато се върна в спалното помещение, написа писъмце на мами, в което хвалеше получените лакомства, и друго до Плурибус, за да му благодари за помощта и да го пита дали може да намери струни за Луси Грей. Уморен от изпита, Кориолан заспа дълбоко и се събуди облян в пот на другата гореща августовска сутрин. Кога се захлаждаше времето? През септември? Октомври? На обед опашката пред машината за лед се простираше почти по цялата дължина на столовата. Трябваше да даде наряд в кухнята, където се подготвяше за най-лошото, но установи, че е повишен от миене на чинии до рязане на зеленчуци. Това щеше да е приятна промяна, ако не му бяха дали да реже лук. Със сълзите се примири, но започна все повече и повече да се тревожи за миризмата, която се излъчваше от ръцете му. Дори и след прекараната в миене на пода вечер, тя все пак предизвикваше коментар в стаята им и колкото и да се миеше, не можеше да я премахне. Така ли щеше да вони на лук, когато се видеше с Луси Грей?
В петък сутринта, въпреки жегата и безпокойството, което му причиняваше близостта с учените от Капитола, той все пак изпита облекчение, че следобед ще се занимава с птици. Бяха неприятни, но поне не оставяха прилепчива миризма. Бийнпоул припадна по време на упражненията и сержантът нареди съквартирантите му да го отнесат до клиниката, където Кориолан се възползва от възможността и си издейства метална кутия с прах за обрива, който беше получил по гърдите и дясното рамо от горещината.
— Дръж мястото сухо — посъветва го медикът. Той едва се сдържа да не направи гримаса. Не е бил сух нито за миг, откакто беше пристигнал в тази парна баня, наречена Окръг 12.
След като обядваха със сандвич с пастет, те се задрусаха в камиона към гората, където ги очакваха учените, все така издокарани с белите си престилки. Точно когато се разделяха на двойки, Кориолан научи, че тъй като не е имал партньор в сряда, Бъг е работил в тандем с д-р Кей. Тя толкова се впечатлила от неговото пъргаво катерене по клоните, че поискала отново да бъде с него. За Кориолан вече беше късно да си търси партньор, затова тръгна с тяхната група, като се държеше колкото може по-назад.
Нямаше смисъл. Докато гледаше как Бъг качва заредения с примамки капан на дървото и го поставя на мястото на другия с вече заловената сойка-бъбривка, д-р Кей дойде зад гърба му.
— И какво мислите за окръзите, редник Сноу?