Той беше хванат в капан като птица. В капан като трибутите в зоологическата градина. Да избяга в гората беше невъзможно. Спомни си съвета на Луси Грей. Възползвай се от случая.
Обърна се към нея с усмивка, достатъчно смутена, за да признае, че го е заловила, но и достатъчно развеселена, за да ѝ покаже, че не му пука.
— Знаете ли, научих повече за Панем за един ден като миротворец, отколкото за тринайсет години в училище.
Д-р Кей се засмя.
— Да. Невероятно много може да научи човек тук. Бях командирована в Дванайсет по време на войната. Живях във вашата база.
— Значи сте участвали в проекта „Сойка-бъбривка“? — попита Кориолан. Поне и двамата са имали публичен провал.
— Аз го ръководех.
Огромен публичен провал. Кориолан се почувства по-удобно. Той се беше провалил само в Игрите на глада, а не във всенародна война. Може би тогава тя ще изпита съчувствие към него и когато се прибере, ще даде по-благоприятен доклад на д-р Гол, ако успее да ѝ направи добро впечатление. Може би имаше смисъл да положи усилие да ѝ се хареса. Спомни си, че сойките-бъбривки са мъжки и не могат да се размножават помежду си.
— А тези сойки-бъбривки, това същите птици ли са, които използвахте за следене по време на войната?
— Аха. Те са моите деца. Не съм мислила, че пак ще ги видя. Общото мнение беше, че няма да изкарат зимата. Генетично модифицираните видове често не са много устойчиви в природата. Но моите птици, те са силни, а майката природа си има свои планове — отговори тя.
Бъг стигна до най-ниския клон и подаде клетката със сойката-бъбривка.
— Трябва да ги оставим в капаните засега. — Това не беше въпрос, само забележка.
— Да. Така може да намалим стреса от промяната — съгласи се д-р Кей.
Бъг кимна, смъкна се на земята и пое нов капан от Кориолан. Без да пита, той тръгна към друго дърво. Д-р Кей го гледаше одобрително.
— Някои хора просто разбират птиците.
Кориолан почувства с увереност, че той никога няма да бъде един от тези хора, макар че нищо не му пречеше да се преструва на такъв за няколко часа. Клекна до клетката и разгледа сойката-бъбривка.
— Знаете ли, аз така и не разбрах как действа цялото нещо. — Не че беше положил някакви усилия да разбере. — Знам, че записват разговорите, но как ги контролирате?
— Те са обучени да реагират на аудио команди. Ако имаме късмет, ще ви покажа. — Д-р Кей извади малко правоъгълно устройство от джоба си. На него имаше няколко цветни копчета, които не бяха обозначени, но беше възможно дългогодишната употреба да е заличила надписите. Тя се наведе към клетката до него и разгледа птицата с повече обич, отколкото според Кориолан подобаваше на един учен. — Не е ли красива?
Кориолан се опита да бъде убедителен.
— Много.
— И така, това, което чувате сега, това бърборене, си е негово. Той може да имитира другите птици или нас, или да си говори каквото си иска. Сега е „изключен“.
— Изключен? — попита Кориолан.
— Изключен? — Той чу ехото на собствения си глас да излиза от човката на птицата. — Изключен?
Още по-зловещо, когато е собственият ти глас, помисли си той, но радостно се засмя:
— Това бях аз!
— Това бях аз! — повтори сойката-бъбривка, а после започна да имитира някаква птица наблизо.
— Точно така — каза д-р Кей. — Но когато е „изключен“, бързо преминава към нещо друго. Друг глас. Обикновено някоя кратка фраза. Или откъс от птича песен. Каквото му хареса. За следенето беше необходимо да го сложим на ЗАПИС. Стискаме палци. — Тя натисна едно копче на дистанционното си устройство.
Кориолан не чу нищо.
— О, не. Сигурно е много стар.
— Не непременно — отвърна д-р Кей с усмивка. — Командните тонове не се чуват от човешкото ухо, но с лекота се улавят от птиците. Забелязвате ли как притихна?
Сойката-бъбривка мълчеше. Завъртя се в капана, клъвна нещо тук-там, държеше се по същия начин, само че не издаваше звуци.
— Работи ли? — попита Кориолан.
— Ще видим. — Д-р Кей натисна друго копче и птицата се върна към нормалното си чуруликане. — Пак е „изключен“. Хайде сега да видим какво е записал. — Тя натисна друго копче.
След кратка пауза, птицата заговори.
— О, не. Сигурно е много стар.
— Не непременно. Командните тонове не се чуват от човешкото ухо, но с лекота се улавят от птиците.
— Работи ли?
— Ще видим.
Точен запис. Но не. Шумът от листата на дърветата. Жуженето на насекомите, другите птици, нищо от това не се беше записало. Само чистият звук на човешкия глас.