— Ах — каза Кориолан, доста впечатлен, — колко дълго може да записва?
— Около час, в добър ден — отговори д-р Кей — Проектирани са да търсят горски райони и после се привличат от човешки гласове. Пускаме ги в гората на режим ЗАПИС, после ги прибираме със сигнал да се връщат в базата, където анализираме записа. Не само тук, но и в Окръзи единайсет, девет или където сме преценили, че ще бъдат полезни.
— Не може ли просто да поставите микрофони в гората? — попита Кориолан.
— Може да инсталираш подслушвателна апаратура в сгради, но гората е прекалено голяма. Бунтовниците добре познават терена, а ние — не. Сойката-бъбривка е органично, подвижно записващо устройство и за разлика от микрофона е неоткриваема. Бунтовниците можеха да уловят някоя птица, да я убият, да я изядат, ако желаят, но всичко, което ще са хванали, е една обикновена птица — обясни д-р Кей. — Те са перфектни, на теория.
— Но на практика бунтовниците разбраха какво представляват те — каза Кориолан. — Как успяха?
— Не сме съвсем сигурни. Някои мислят, че са видели как птиците се връщат в базата, но ние ги прибирахме само в полунощ. По-вероятно е, че не си прикривахме следите. Не се погрижихме да ги накараме да си мислят, че информацията, по която действахме, би могла да има и друг източник, освен запис в гората. Това сигурно е предизвикало подозрения и въпреки че черните им пера са отличен камуфлаж, тяхната активност в късните часове е събудила подозрения. После, струва ми се, те просто започнаха да експериментират и да ни подават фалшива информация, за да видят как ще реагираме. — Тя вдигна рамене. — А може и да са имали агент в базата. Съмнявам се, че някога ще разберем.
— Защо не използвате функцията за прибиране и не ги извикате всички в базата сега? Вместо… — Кориолан спря, защото не искаше да прозвучи като че ли се оплаква.
— Вместо да ви изкарваме навън в жегата, където да ви ядат комарите? — Тя се засмя. — Цялата предавателна апаратура беше демонтирана и старият ни птичарник сега е склад. Освен това, аз предпочитам да са при мен. Не искаме да отлетят и никога да не се върнат, нали така?
— Разбира се, че не — излъга Кориолан. — Те ще отлетят ли?
— Не съм сигурна какво ще направят сега, когато са подивели. В края на войната ги освободих и ги „изключих“. Иначе щеше да бъде жестоко. Една няма птичка би срещнала много трудности. Те не само оцеляха, но се съвкупиха със сойките-присмехулки. И сега имаме съвсем нов вид. — Д-р Кей посочи сойката-присмехулка в клоните. — Сойки-присмехулки ги наричат местните.
— А те какво могат да правят? — попита Кориолан.
— Не съм сигурна. Наблюдавам ги през последните няколко дни. Те нямат способност да имитират реч. Но имат по-добра, по-устойчива способност да повтарят музика, отколкото имаха майките им — отговори тя. — Изпейте нещо.
Кориолан имаше само една песен в репертоара си.
Сойката-присмехулка навири глава и пропя в отговор. Без думи, но точно възпроизведе мелодията с глас, който беше получовешки, полуптичи. Няколко други птици в околността подеха песента и я вплетоха в хармонична структура, което отново му напомни за Ятото и техните стари песни.
— Трябва да ги убием всички. — Думите се изплъзнаха от устата му, преди да успее да ги спре.
— Да ги убием? Защо? — попита учудено д-р Кей.
— Те са противоестествени. — Той се опита да извърти забележката си, така че да прозвучи като изказана от любител на птици. — Сигурно ще навредят на другите видове.
— Те изглеждат доста съвместими и ги има в целия Панем, там където съжителстват сойки-бъбривки и сойки-присмехулки. Ще вземем известен брой с нас и ще видим дали ще могат да се възпроизвеждат. Ако не могат, и без това ще изчезнат след още няколко години. Ако могат, защо да няма още един вид пойна птица?
Кориолан се съгласи, че сигурно са безвредни. През останалата част от следобеда задаваше въпроси и се държеше нежно с птиците, за да замаже коравосърдечното си изказване. Той нямаше нещо кой знае какво против сойките-бъбривки — те изглеждаха интересни от военна гледна точка — но нещо в сойките-присмехулки го отблъскваше. Беше подозрителен към спонтанното им сътворение. Природата се беше развилняла. Трябва да умрат. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Към края на деня притежаваха над трийсет сойки-бъбривки, но в капаните не се беше хванала нито една сойка-присмехулка.
— Може би сойките-бъбривки не са така подозрителни, като се има предвид, че капаните са им по-познати. В крайна сметка, те са отгледани в клетки — разсъждаваше д-р Кей. — Няма значение. Ще им дадем още няколко дни и ако се наложи, ще донесем мрежите.