Или пушките, помисли си Кориолан.
Когато се върнаха в базата, двамата с Бъг бяха избрани да разтоварят клетките и да помогнат на учените да ги подредят в хангара, където щеше да бъде временният дом на птиците.
— Искате ли да ни помагате да се грижим за тях, докато ги пренесем в Капитола? — попита д-р Кей. Бъг се съгласи с една от редките си усмивки, а Кориолан прие с ентусиазъм. Освен че искаше да направи добро впечатление, в хангара беше по-хладно поради индустриалните вентилатори. Там щеше да бъде по-добре за причинения му от горещината обрив, който значително се беше засилил в гората. А и беше някакво разнообразие.
Преди да изгасят лампите, съквартирантите извадиха лакомствата на мами и направиха план за следващите два уикенда в „Талисмана“, в случай че тя не им изпращаше колети редовно. Поради търговските си способности Смайли стана техният ковчежник. Той внимателно отдели необходимото за две вечери — за бял алкохол и дарение за кошничката на Ятото след шоуто. Каквото остана беше разделено на пет. За своя дял Кориолан взе шест пуканкови топки, от които си позволи само една. Останалите запази за Ятото.
В събота сутринта, когато Кориолан се събуди, имаше буря и по покрива на бараката удряше градушка. На път за закуска съквартирантите се замеряха с ледени късове, големи колкото портокал, но по обед слънцето се показа и грееше по-силно от всякога. Двамата с Бъг бяха на смяна следобед да гледат бъбривките и присмехулките. Изчистиха клетките им, после ги нахраниха и им дадоха вода под ръководството на двама учени от Капитола. Макар че някои бяха попаднали в капана по две и по три, сега всяка птица обитаваше своя собствена клетка. През втората част на смяната те внимателно пренесоха птиците, една по една, до мястото в хангара, където беше изградена временна лаборатория. Там бъбривките бяха номерирани, етикетирани и подложени на основни упражнения, за да се установи дали все още реагират на аудио команди от дистанционно устройство. Оказа се, че всички са запазили способността да записват и възпроизвеждат човешки глас.
Когато се отдалечиха и учените не можеха да ги чуят, Бъг поклати глава:
— Това хубаво ли е за тях?
— Не знам. Създадени са за това — каза Кориолан.
— Щяха да бъдат по-щастливи, ако просто ги оставеха в гората.
Кориолан не беше сигурен дали Бъг е прав. Откъде да знае дали след няколко дни птиците няма да се събудят в клетките си в Цитаделата и да се чудят какъв е бил този жесток десетгодишен кошмар в Окръг 12. Може би ще са по-щастливи в контролирана среда, в която толкова много заплахи са отстранени. — Сигурен съм, че учените ще се грижат добре за тях.
След вечеря той се помъчи да не показва нетърпението си, докато съквартирантите му се приготвяха. Тъй като беше решил да запази любовната си връзка в тайна, имаше намерение да се измъкне, щом пристигнеха в „Таласъма“. Остана проблемът със Сеян. Той беше излъгал за парите, но може би просто се беше опитал да се впише сред безпаричните си съквартиранти. След инцидента с картата той, изглежда, искрено се беше разкаял, и Кориолан се надяваше, че е осъзнал опасността, която го грози, ако действа като посредник в случая с Лил. Но нямаше ли Били Тауп или бунтовниците отново да го потърсят, след като първоначално беше проявил готовност да им помогне? Той беше в много уязвима позиция. Най-лесното нещо щеше да бъде да го заведе да видят Ятото, щом се отделят от другите.
— Искаш ли да дойдеш зад кулисите с мен? — попита той Сеян тихо, когато стигнаха до „Таласъма“.
— Поканен ли съм?
— Разбира се — отговори Кориолан, макар че всъщност само той беше поканен. Но може би така беше по-добре. Ако Сеян забавлява Мод Айвъри, Кориолан ще може да остане насаме с Луси Грей за няколко минути. — Но ще трябва да се измъкнем от групата.
Това се оказа лесно, тъй като тълпата този път беше много по-голяма и новата реколта от бял алкохол беше необикновено силна. Оставиха Смайли, Бъг и Бийнпоул да се пазарят, намериха вратата до сцената и излязоха на тясна, безлюдна задна уличка.
Онова, което Луси Грей беше описала като барака, се оказа стар гараж, който побираше около осем коли. Големите врати за колите бяха затворени с вериги, но в ъгъла на сградата имаше малка врата, която се намираше директно срещу вратата за сцената. Щом чу разговори и настройване на инструменти, Кориолан знаеше, че са открили мястото.