Той искаше да отиде. Да бъде с нея цял ден. Все още беше ядосан, но това беше глупаво. Тя всъщност не го беше обвинила в нищо. Разговорът просто беше излязъл от релси. Всичко беше заради тези глупави птици. Тя му подаваше ръка; наистина ли искаше да я отблъсне? Толкова рядко я виждаше, че не можеше да си позволи сръдни.
— Добре. Ще дойдем след закуска.
Тя го целуна по бузата и се присъедини към другите от Ятото, които излизаха от бараката.
В „Таласъма“ двамата със Сеян си проправиха път през гъстия въздух, натежал от пот и алкохол. Намериха съквартирантите си на същото място, където бяха и миналата седмица. Бъг им беше запазил щайги. Кориолан и Сеян седнаха от двете му страни и отпиваха от общата бутилка.
Мод Айвъри изскочи на сцената и представи другите музиканти. Щом заеха местата си, музикантите започнаха да свирят. Нямаше да се вижда с Луси Грей след представлението, така че защо да не се напие малко? Гневният възел в гърдите му започна да се отпуска и той впери поглед в нея. Толкова привлекателна, толкова мила, толкова жива. Започна да се притеснява, задето беше избухнал и дори не можеше точно да си спомни какво беше казала тя, за да го предизвика. Вероятно нищо. Преживял беше дълга, напрегната седмица с изпита, птиците и глупостите на Сеян. Заслужаваше малко да се позабавлява.
Отпи още няколко глътки и се почувства по-дружелюбно настроен към света. Музиката, позната и нова, го завладя. Веднъж се хвана, че пее с публиката, спря се смутено, но после осъзна, че никой не се интересува от него, нито е достатъчно трезвен, за да си спомни след това.
В един момент Барб Азур, Там Амбър и Кларк Кармайн напуснаха сцената, очевидно за почивка в бараката, като оставиха Мод Айвъри, качена на сандъка си пред микрофона и Луси Грей, прокарваща пръсти по струните до нея.
— Обещах на един приятел, че ще му изпея нещо специално тази вечер, и ето песента — изчурулика Мод Айвъри. — Всеки от нас от Ятото е дал името си на някоя балада, а тази принадлежи на хубавата дама до мен! — Тя подаде ръка на Луси Грей, която се поклони на ръкоплясканията от няколко страни. — Това е наистина стара балада от някакъв човек на име Уърдсуърт. Ние малко я разбъркахме, за да стане по-разбираема, но все пак е нужно да слушате внимателно. — Тя сложи пръст пред устните си и публиката утихна.
Кориолан разтърси глава и се помъчи да се съсредоточи. Ако това беше песента на Луси Грей, той искаше да слуша внимателно, за да може да каже нещо приятно утре.
Мод Айвъри кимна на Луси Грей за въведението и започна да пее с тържествен глас:
Добре, значи имало едно малко момиченце, което живеело в планината. И очевидно не можело да си намери приятели.
И то умряло. Как? Имаше предчувствие, че скоро ще разбере.
Ах. Много безсмислени думи, но е ясно, че тя се загубила в снега. Е, нищо чудно, щом са я изпратили в снежната буря. И после вероятно е умряла от студ.