О, хубаво. Открили са следи от стъпките ѝ. Щастлив край. Една от тези глупости, като песента, която Луси Грей пееше за някакъв мъж, който умрял от измръзване. Опитали се да го кремират в една пещ, но той се разтопил и си бил жив и здрав. Сам Еди-кой си.
Чакай? Какво? Тя безследно изчезва?
Ох, разказ за призраци. Ух. Как се изплаших. Много тъпо. Е, ще положи всички усилия да покаже, че му е харесала, когато се види с Ятото утре. Но, наистина, кой кръщава детето си на момиче призрак? Въпреки че ако момичето е призрак, къде е трупът му? Може би се е отчаяла от безотговорните си родители, които са я изпращали в снежни бури, избягала е и е отишла да живее в гората. Но в такъв случай, защо не е пораснала? Нищо не разбираше, а белият алкохол не му помагаше. Спомни си за времето, когато не беше разбрал едно стихотворение в час по реторика и Ливия Кардю го беше унижила пред всички. Каква отвратителна песен. Може би никой няма да говори за нея… Не, ще говорят. Мод Айвъри ще очаква отговор. Значи просто ще каже, че е блестяща. И нищо друго. Ами ако пожелае да говори за нея?
Кориолан реши да пита Сеян, който винаги беше добър по реторика, просто за да види какво мисли той.
Но когато се наведе през Бъг, видя, че мястото на Сеян е празно.
27
Кориолан огледа заведението, като се опитваше да скрие нарастващата си тревога. Къде беше Сеян? Адреналинът се бореше с белия алкохол за надмощие над мозъка му. Толкова беше потънал в музиката и алкохола, че не беше забелязал изчезването му. Ами ако не е променил решението си за Лил? Може би в този момент беше там някъде из тълпата и заговорничеше с бунтовниците?
Кориолан почака да свършат аплодисментите за Мод Айвъри и Луси Грей и стана на крака. Точно когато се приближи до вратата, на мътната светлина видя как Сеян се връща.
— Къде беше? — попита Кориолан.
— Навън. От този бял алкохол веднага ми се допикава. — Сеян седна на щайгата си и насочи вниманието си към сцената.
Кориолан също се върна на мястото си и гледаше шоуто, но мислите му бяха заети с друго. Белият алкохол не действа така на никого. Твърде силен е, а изпитото количество беше твърде малко. Още една лъжа. Какво означаваше това? Че не може да изпуска Сеян от поглед нито за миг? До края на шоуто той постоянно поглеждаше настрани, за да се увери, че пак не е изчезнал. Остана до него, след като Мод Айвъри мина да събира пари със своята украсена с много панделки кошничка, но после Сеян се хвърли да помага на Бъг да отведат мъртвопияния Бийнпоул в базата. Не се яви възможност за по-нататъшни разговори. Ако наистина Сеян се беше измъкнал, за да заговорничи с бунтовниците, директната конфронтация след инцидента с Били Тауп очевидно се беше провалила. Явно трябваше да измисли нова стратегия.
В неделя слънцето изгря прекалено ярко за пулсиращата от болка глава на Кориолан. Той повърна всичкия алкохол и стоя под душа, докато очите му се фокусираха и вече не му се виеше свят. Мазните яйца в столовата бяха немислими, затова той гризеше препечената филийка, докато Сеян изяде и двете порции, с което само потвърди предположенията му, че почти не беше пил предишната вечер и определено не толкова, че да се налага да излиза навън. Техните трима съквартиранти дори не бяха успели да станат за закуска. Докато измисли по-добър начин, Кориолан трябваше да го наблюдава като ястреб, особено когато бяха извън базата. Днес обаче му беше нужен спътник, за да отиде на езерото.
Ентусиазмът на Кориолан беше спаднал, за сметка на което Сеян с радост прие предложението.
— Разбира се, ще бъде празник. Нека да вземем лед!
Докато Сеян увещаваше Куки за още една найлонова торбичка, Кориолан отиде в клиниката за аспирин. Срещнаха се на портала и тръгнаха.