— Ами как иначе няма да остави следи от стъпките си? — попита тя. — Мисля, че тя лети наоколо и се мъчи да не среща хора, тъй като те ще я убият, защото е различна.
— Да, различна е. Тя е призрак, глупчо — каза Кларк Кармайн. — Призраците не оставят стъпки, защото са ефирни.
— Тогава къде е тялото ѝ? — попита Кориолан, който видя някакъв смисъл във версията на Мод Айвъри.
— Тя пада от моста и умира, само че това е толкова ниско долу, че никой не може да я види — каза Кларк Кармайн. — Както и да е, тя е мъртва и духът ѝ витае наоколо. Как би могла да лети без криле?
— Тя не пада от моста! Тогава снегът щеше да изглежда различно там, където стои! — настояваше Мод Айвъри. — Луси Грей, кой е прав?
— Това е загадка, миличка. Също като мен. Затова е моята песен — отговори Луси Грей.
Когато пристигнаха на езерото, Кориолан се задъхваше и се беше обезводнил, а обривът му се беше възпалил от потта. Членовете на Ятото се съблякоха по бельо и скочиха във водата, а той моментално ги последва. Нагази навътре, студената вода го обгърна, изчисти паяжината от главата му и успокои обрива му. Той плуваше добре, тъй като го бяха обучавали в училище от ранна възраст. Бързо се отдели от калното дъно и усети дълбоката вода. Доплува до средата на езерото, отпусна се по гръб и огледа пейзажа. Гората се издигаше от всички страни и макар очевидно да нямаше път до езерото, малки разрушени къщички бяха накацали по брега. Повечето не биха могли да бъдат поправени, но една солидна на вид бетонна постройка все още имаше покрив и здрава врата. Семейство патици мина на няколко метра от него, а долу под краката си видя риби. Мисълта, че там може да има и други неща, го накара да заплува към брега, където Ятото бяха включили Сеян в някакъв вид игра с топка, за която използваха голяма шишарка. Кориолан се присъедини с радост. Беше му приятно да прави нещо само за развлечение. Напрежението от това всеки ден да бъде възрастен човек го беше изтощило.
След кратка почивка Там Амбър почисти няколко клона и направи въдици, като прикрепи към тях връв и саморъчно изработени куки. Кларк Кармайн започна да рови земята за червеи, а Мод Айвъри отвлече Сеян да берат горски плодове.
— Не ходете около скалите — предупреди ги Луси Грей. — Змиите обичат това място.
— Тя винаги знае къде са — каза Мод Айвъри на Сеян. — Хваща ги с ръце, но мен ме е страх от тях.
За Луси Грей и Кориолан остана да съберат дърва за огън. Всичко това малко го развълнува — плуването полугол сред диви същества, паленето на огън на открито, неочакваната възможност да остане насаме с Луси Грей. Тя имаше кутия кибрит, но каза, че кибритите са скъпи и трябва да се справят със само една клечка. Когато купчинката сухи листа пламна, Кориолан седна близо до Луси Грей и двамата започнаха да я подклаждат първо със съчки, после с по-големи клони. Почувства се щастлив, че е жив, както не се беше чувствал от седмици.
Луси Грей се облегна на рамото му.
— Виж, извинявай, ако съм те разстроила снощи. Не те обвинявах за смъртта на баща ми. Ние и двамата сме били малки деца, когато се е случило това.
— Знам. Съжалявам, ако съм реагирал пресилено. Само че аз просто не мога да се преструвам, че съм нещо друго, освен това, което съм. Не съм съгласен с всичко, което прави Капитолът, но съм от Капитола и общо взето според мен сме прави, че трябва да има ред — каза Кориолан.
— Ятото вярват, че сме дошли на този свят, за да намалим страданията, а не да прибавяме към тях. Мислиш ли, че Игрите на глада са нещо правилно? — попита тя.
— Дори не знам защо ги правим, ако трябва да бъда честен. Но мисля, че хората много бързо забравят войната. Какво си причинихме един на друг. На какво сме способни. Както окръзите, така и Капитолът. Знам, че Капитолът изглежда жесток по тези места, но ние просто се опитваме да държим нещата под контрол. Иначе ще настъпи хаос и хората ще тръгнат да се избиват един друг както на арената. — Сега за пръв път той се опитваше да изкаже мислите си с думи пред някой друг, освен д-р Гол. Чувстваше се малко несигурен, като дете, което се учи да ходи, но вече усеща независимостта, която му дават краката.
— Мислиш, че хората ще започнат да се избиват?
— Да. Ако няма закон и някой, който да го прилага, мисля, че ще се превърнем в животни — каза той с повече увереност. — Дали ни харесва или не, Капитолът е единственото нещо, което поддържа безопасността ни.
— Хм. Значи те поддържат безопасността ми. А аз от какво трябва да се лиша в замяна?
Кориолан разбърка огъня с пръчка.
— Да се лишиш? Ами, от нищо.