Балада за пойни птици и змии

Тя сложи глава в скута на Луси Грей.

— Добре, но само ако пазиш тишина. — Луси Грей галеше Мод Айвъри по косата, чакаше я да се успокои и чак тогава тихичко запя.

На поляната в легло от трева,
на зелената мека възглавница под върбата,
положи глава и затвори сънени очи,
а когато пак ги отвориш, слънцето ще изгрее.

Тук е спокойно, топло е тук,
маргаритките от всичко те пазят,
тук сънищата са сладки и сбъдват се утре,
тук е мястото, където обичам те аз.

Песента успокои Мод Айвъри и Кориолан почувства, че тревогите му изчезват. Нахранен с прясна храна, под сянката на дърветата, заслушан в тихата песен на Луси Грей, той започна да оценява природата. Тук наистина беше красиво. Кристалночист въздух. Сочна зеленина. Почувства се толкова спокоен и свободен. Какво би било, ако това е неговият живот: става, когато си иска, улавя храната им за деня и си седи с Луси Грей край езерото? На кого му трябват богатство, успех и власт, щом има любов? Нали тя побеждава всичко?

На поляната, скрита далече,
под мантия от листа и лунни лъчи,
забрави за тревоги, за лоши неща не мисли.
И когато пак стане сутрин, те са си отишли.

Тук е спокойно, топло е тук,
маргаритките от всичко те пазят.
Тук сънищата са сладки и сбъдват се утре.
Тук е мястото, където обичам те аз.

Кориолан също се унасяше в сън, когато сойките-присмехулки, които почтително бяха изслушали песента на Луси Грей, започнаха своето изпълнение. Почувства, че тялото му се напряга и приятната сънливост изчезна. Но Ятото посрещна песента с много усмивки.

— Те пеят несравнимо по-хубаво от нас — каза Там Амбър.

— Е… те повече репетират — каза Кларк Кармайн и останалите се засмяха.

Като слушаше птиците, Кориолан забеляза отсъствието на сойки-бъбривки. Единственото обяснение, за което се сещаше, беше, че присмехулките бяха започнали да се размножават без тях — или помежду си, или с местните сойки-присмехулки. Отстраняването на птиците на Капитола от уравнението дълбоко го разстрои. Я ги виж ти, размножават се като зайци, неконтролирани. Използват технологията на Капитола. Без разрешение. Това никак не му харесваше.

Мод Айвъри накрая заспа, сгушена до Луси Грей, увила голите си крачета с одеялото. Кориолан остана с тях, а другите отидоха пак да се къпят. След малко Кларк Кармайн донесе ярко оцветено перо и го сложи на одеялото до Мод Айвъри.

— Не ѝ казвайте откъде е дошло — каза дрезгаво той.

— Добре. Това е мило, КК — отговори Луси Грей. — Много ще ѝ хареса. — Когато той изтича обратно във водата, тя поклати глава. — Тревожа се за него. Били Тауп му липсва.

— А на теб? — Кориолан се надигна на лакти, за да вижда лицето ѝ.

Тя не се поколеба.

— Не. Не и от Жътвата насам.

Жътвата. Спомни си баладата, която беше изпяла на интервюто.

— Какво имаше предвид, когато каза, че ти си залогът, който е изгубил в Жътвата?

— Той се беше обзаложил, че може да ни има и двете — и мен, и Мейфеър — каза тя. — Пое риск. Мейфеър разбра за мен, аз разбрах за нея. Тя накара баща си да прочете моето име на Жътвата. Не знам какво му е казала. Със сигурност не, че Били Тауп ѝ е гадже. Нещо друго. Ние тук сме аутсайдери, затова е лесно да се лъже за нас.

— Учудвам се, че са заедно — каза Кориолан.

— Е, Били Тауп винаги се хвали, че е най-щастлив, когато е сам, но онова, което наистина иска, е да има момиче, което да се грижи за него. Предполагам, че Мейфеър беше подходящият кандидат за тази работа, затова той се насочи към нея. Никой не може да пръска повече чар от Били Тауп. Това момиче нямаше никакъв шанс. А и сигурно беше самотна. Няма братя и сестри. Няма приятели. Миньорите ги мразят. Ходеше с лъскавата им кола да гледа как бесят някого. — Мод Айвъри се размърда и Луси Грей я погали по косата. — Хората са подозрителни към нас, но тях ги мразят.

Не му хареса, че гневът ѝ към Били Тауп беше намалял.

— Той опитва ли се да се върне при теб?

Тя взе перото и го завъртя между пръстите си, преди да отговори.

— О, да. Дойде на моята поляна вчера. Големи планове. Искаше да се срещнем под дървото на обесения и да избягаме.

— Дървото на обесения? — Кориолан си спомни как Арло увисна на дървото и как птиците присмехулно повториха последните му думи. — Защо там?

— Там се срещахме. Това е единственото място в Окръг 12, където беше сигурно, че ще сме сами — каза тя. — Той иска да отидем на север. Мисли, че там има хора. Свободни хора. Казва, че ще ги намерим и после ще се върнем да вземем другите. Трупа запаси, не знам с какво. Но какво значение има това? Никога повече за нищо не мога да му повярвам.