Кориолан почувства, че се задушава от ревност. Мислеше, че тя е изгонила Били Тауп, а ето че най-спокойно му разказва как случайно са се срещнали на поляната. Само че това не е станало случайно. Той е знаел къде да я намери. Колко време са прекарали там, той е пръскал чара си, изкушавал я е да избягат? Защо е стояла да го слуша?
— Доверието е важно нещо.
— Мисля, че е по-важно от любовта. Искам да кажа, че обичам най-различни неща, на които нямам доверие. Гръмотевични бури… бял алкохол… змии. Понякога си мисля, че ги обичам, защото им нямам доверие и колко откачено е това? — Луси Грей дълбоко въздъхна. — Но на теб ти имам доверие.
Той усети, че това е трудно признание за нея, може би дори по-трудно от признанието в любов. То обаче не изтри образа на Били Тауп на поляната.
— Защо?
— Защо ли? Ами трябва да си помисля по този въпрос.
Когато го целуна, той отговори на целувката ѝ, но без убеждение. Тези нови развития го притесняваха. Може би беше грешка да се обвързва с нея. А и нещо друго го безпокоеше. Това беше песента, която тя изпя на поляната онзи ден при първата им среща. За обесването, си беше помислил той тогава, но в нея се споменаваше за среща под дървото на обесения. Ако това беше старото им място за срещи, защо все още пееше за него? Може би само го използваше, за да си върне Били Тауп. Може би само си играеше и ги настройваше един срещу друг.
Мод Айвъри се събуди и се възхити на перото. Накара Луси Грей да го вплете в косата ѝ. Приготвиха се за връщане. Прибраха одеялото, бутилката и кофата. Кориолан поиска да носи момиченцето за първата част от пътя. Когато се отдалечиха от езерото, той изостана, за да я попита:
— Виждаш ли се с Били Тауп напоследък?
— О, не — отговори тя. — Той вече не е един от нас.
Това го задоволи, но също така подсказваше, че тя е пазила в тайна от Ятото срещите им, което отново събуди подозренията му. Мод Айвъри се наведе до ухото му и прошепна:
— Не го оставяй да се приближава до Сеян. Той е мил, а Били Тауп се храни с мили хора.
Кориолан беше сигурен, че се храни и с пари. С какво плащаше запасите, които приготвяше за бягството им?
Там Амбър ги поведе по малко по-различен път, като се отклоняваше до места, където растяха горски плодове, за да напълнят кофата на връщане. Когато наближиха до града, Кларк Кармайн забеляза едно дърво, натежало от вече започващи да зреят ябълки. Там Амбър и Сеян, които носеха Мод Айвъри и багажа, продължиха по пътя. Кларк Кармайн се покатери на дървото и пускаше ябълките долу, а Кориолан ги събираше в полата на Луси Грей. Когато стигнаха до къщата, беше започнало да се свечерява. Кориолан беше изтощен и готов да се връща в базата, но Барб Азур седеше сама на кухненската маса и чистеше горските плодове.
— Там Амбър заведе Мод Айвъри в „Таласъма“ да видят дали не могат да разменят горски плодове за някакви обувки. Казах им да отидат и да потърсят топли обувки, защото скоро ще се застуди.
— А Сеян? — Кориолан погледна в задния двор.
— Той тръгна няколко минути след тях. Каза, че ще те чака там — отговори Барб Азур.
В „Таласъма“. Кориолан веднага си взе довиждане.
— Трябва да тръгвам. Ако видят там Сеян без друг миротворец, ще напишат рапорт срещу него. Както и срещу мен, естествено. Ние трябва да ходим по двама. Не знам какво си мисли той.
Но всъщност знаеше точно какво си мисли Сеян. Каква добра възможност да отиде в „Таласъма“ без Кориолан да го контролира. Той дръпна Луси Грей и я целуна.
— Беше прекрасен ден. Благодаря ти. Ще се видим ли следващата събота в бараката? — И изскочи от вратата, без да дочака отговор.
Стигна до „Таласъма“ двойно по-бързо и погледна през отворената врата. Десетина души се разхождаха наоколо и разглеждаха стоките на сергиите. Мод Айвъри беше седнала на един варел, а Там Амбър ѝ връзваше обувките. В дъното на помещението Сеян седеше на тезгяха и разговаряше с една жена. Като се приближи, Кориолан отбеляза каква стока продаваше жената. Кирки. Брадви. Ножове. Той изведнъж осъзна какво можеше да купи Сеян с всичките онези пари от Капитола. Оръжия. И то не само изложените на сергията. Можеше да купи пушки. Сякаш за да потвърди, че се правят сенчести сделки, жената млъкна, когато Кориолан се доближи. Сеян го посрещна.
— Пазаруваш ли? — попита Кориолан.
— Исках да си купя джобен нож — отговори Сеян. — Но тя в момента няма.