Общо взето той започна да се изморява от нахлуването на музиката в живота му. Нашествие може би беше по-точната дума. Тя го следваше навсякъде през последните дни: песен на птици, песен на Ятото, песен на Ятото и птиците. Може би в края на краищата той не споделяше любовта на майка си към музиката. Поне не в такова количество. Музиката алчно поглъщаше вниманието му, настояваше да я слуша и му пречеше да мисли.
Рано следобед в сряда бяха събрали общо петдесет присмехулки, толкова, колкото искаше д-р Кей. Кориолан и Бъг до края на деня се грижеха за птиците и пренасяха новите присмехулки до лабораторната маса, за да бъдат номерирани и етикетирани. Свършиха преди вечеря, а после се върнаха, за да подготвят птиците за пътуването до Капитола. Учените показаха на Кориолан и Бъг как да закрепват покривалата на клетките и после се оттеглиха на ховъркрафта, като се довериха на двамата да свършат работата. Кориолан пожела да слага покривалата, а Бъг носеше птиците на ховъркрафта и ги настаняваше за пътуването.
Кориолан започна с присмехулките, като се радваше, че се разделя с тях. Пренасяше клетките една по една до работната маса, слагаше им покривалото, пишеше върху него с тебешир буквата П и номера на птицата и ги предаваше. Бъг тъкмо тръгваше с петнайсетата клетка, която съдържаше една лудо чуруликаща присмехулка, когато Сеян нахлу през вратата и изглеждаше малко превъзбуден.
— Добра новина! Още една пратка от мами!
Бъг, който беше тъжен поради заминаването на птиците, малко се развесели:
— Тя е страхотна!
— Ще ѝ предам, че си казал това. — Сеян проследи с поглед отдалечаващия се Бъг, после се обърна към Кориолан, който току-що беше взел сойката-бъбривка, означена с номер 1. Птицата чуруликаше в клетката си, като все още имитираше последната присмехулка. Радостното изражение на Сеян беше изчезнало и се беше заменило с болка. Той огледа хангара, за да се увери, че са сами, и заговори с приглушен глас:
— Виж, имаме само няколко минути. Знам, че няма да одобриш това, което правя, но ми е нужно поне да го разбереш. След онова, което каза онзи ден, че сме като братя, мисля, че най-малкото ти дължа някакво обяснение. Моля те, само ме изслушай.
Значи моментът беше дошъл. Изповедта. Молбите на Кориолан за здрав разум и предпазливост бяха претеглени и преценени като недостатъчни. Неразумните страсти бяха надделели. Парите. Оръжията. Картата на базата. Моментът, в който целият предателски заговор ще бъде обяснен. Щом Кориолан го изслуша, той самият се превръщаше в бунтовник. Предател на Капитола. Трябваше да изпадне в паника. Или да избяга. Или поне да се опита да накара Сеян да млъкне.
Вместо това ръцете му се задействаха сами. Също като в онзи момент, когато беше пуснал носната кърпичка в контейнера със змиите, още преди да е решил да го направи. После с лявата си ръка нагласи покривалото на клетката с бъбривката, а с дясната, скрита зад гърба, посегна към плота, на който стоеше дистанционното устройство. Кориолан натисна ЗАПИС и бъбривката замлъкна.
28
Кориолан застана с гръб към кафеза, облегна се с ръце на масата и зачака.
— Ето как са нещата — започна Сеян със задавен от емоции глас. — Някои от бунтовниците напускат Окръг 12 завинаги. Отиват на север, за да започнат нов живот извън Панем. Казаха, че ако им помогна с Лил, мога да тръгна с тях.
Кориолан вдигна вежди, сякаш поставяше под съмнение казаното.
Сеян заговори бързо и развълнувано.
— Знам, знам. Но те имат нужда от мен. Работата е там, че са решени да освободят Лил и да я вземат със себе си. Ако не го направят, Капитолът ще я обеси със следващите бунтовници, които залови. Планът всъщност е прост. Охраната на затвора работи на четиричасови смени. Ще сложа лекарство в сладките на майка ми и ще почерпя охраната. Лекарството, което ми дадоха в Капитола, е такова, че моментално те приспива… — Сеян щракна с пръсти. — Ще взема една от пушките им. Пазачите от вътрешната охрана не са въоръжени, така че ще насоча оръжието към тях и ще ги вкарам в стаята за разпити. Тя е със звукоизолация, затова никой няма да ги чуе, като викат. После ще освободя Лил. Брат ѝ ще ни прехвърли през оградата. Ще тръгнем на север веднага. Ще минат часове, преди да открият пазачите. Тъй като няма да излезем през портала, ще допуснат, че се крием някъде в базата. Затова ще я затворят и ще започнат да претърсват първо тук. Когато се сетят каква е работата, ние ще сме далеч. Никой няма да пострада. И никой няма да разбере какво става.
Кориолан наведе глава и разтърка чело с пръсти, сякаш се опитваше да събере мислите си, защото не беше сигурен колко дълго може да мълчи, без да предизвика подозрение.