Но Сеян бързаше.
— Не можех да тръгна, без да ти кажа. И си толкова добър с мен, по-добър от брат. Никога няма да забравя какво направи за мен на арената. Ще се опитам да намеря начин да съобщя на майка ми какво е станало с мен. И на баща ми, предполагам. Нека да знае, че името Плинт ще продължи да е живо, макар и в неизвестност.
Ето го. Името Плинт. Това беше достатъчно. С лявата си ръка намери дистанционното и натисна ИЗКЛЮЧЕНО. Бъбривката възобнови песента си от по-рано.
Погледът на Кориолан попадна на нещо.
— Бъг идва — каза той.
— Бъг идва — повтори птицата с неговия глас.
— Млъквай, глупава птицо — каза ѝ той, като вътрешно се зарадва, че тя се е върнала на нормалния си режим ИЗКЛЮЧЕНО. Нямаше нищо, което да предизвика подозренията на Сеян. Той бързо сложи покривалото и написа Б1 върху него.
— Трябва ни още една бутилка с вода. Една се счупи — каза Бъг с влизането си в хангара.
— Една се счупи — повтори птицата с гласа на Бъг, а после започна да имитира прелитаща врана.
— Ще намеря — каза Кориолан и му подаде клетката. Когато Бъг излезе, Кориолан прекоси помещението и отиде при контейнера, където държаха запасите. По-добре беше да стоят далеч от бъбривките, докато разговорът продължаваше. Ако те започнеха да ги имитират прекалено много, Сеян щеше да се попита защо първата птица е била толкова мълчалива. Не че той знаеше по какъв механизъм действат птиците. Д-р Кей не беше обяснила това пред цялата група.
— Това звучи откачено, Сеяне. Толкова много неща могат да се объркат. — Кориолан започна да изрежда: — Какво ще стане, ако пазачите не искат сладките на майка ти? Или само един поиска, а останалите видят как пада? Ами ако пазачите вътре извикат помощ, преди да си ги вкарал в стаята? Ами ако не можеш да намериш ключа за килията на Лил? И какво искаш да кажеш с това, че брат ѝ ще ви прекара през оградата? Никой няма да го забележи, че я прерязва ли?
— Не, в оградата зад генератора има слабо място. То вече е разхлабено, или нещо такова. Виж, знам, че всичко зависи от много неща, но съм сигурен, че ще стане. — Сеян говореше така, сякаш се мъчеше да убеди себе си. — Така трябва да стане. А ако не стане, значи ще ме арестуват сега, вместо по-късно, нали така? Когато ще съм се забъркал в нещо още по-лошо.
Кориолан нещастно поклати глава.
— Не мога ли да те накарам да промениш решението си?
Сеян беше непреклонен.
— Не. Решил съм. Не мога да остана тук. Рано или късно ще превъртя. Не мога да върша работата на миротворец с чиста съвест и ще продължавам да те излагам на опасност с откачените си планове.
— Но как ще живееш там?
Кориолан намери кашон с вода.
— Имаме някакви запаси. Аз съм добър стрелец — каза Сеян.
Не беше споменал, че бунтовниците имат пушки, но те очевидно имаха.
— А като свършат патроните?
— Ще измислим нещо. Ще ловим риба. Ще хващаме птици с мрежи. Казват, че там на север има хора — отговори Сеян.
Кориолан си спомни как Били Тауп е примамвал Луси Грей на това въображаемо място в пустошта. Дали той е чул за него от бунтовниците, или те са чули от него?
— Но дори и да няма хора, няма и Капитол — продължи Сеян. — А това е най-важното за мен, нали? Не този или онзи окръг. Не да съм студент или миротворец. А да живея на място, където не могат да контролират живота ми. Знам, че ти се струва проява на малодушие да избягам, но се надявам, че щом се махна оттук, ще започна да мисля разумно и ще намеря начин, по който да помагам на окръзите.
Много слабо вероятно, помисли си Кориолан. Ще е чудо, ако изкараш зимата. Той извади бутилката с вода от кашона.
— Е, тогава какво друго да кажа, освен че ще ми липсваш. И да ти пожелая късмет.
Той усети, че Сеян се кани да го прегърне, но в този момент Бъг се показа на вратата и Кориолан вдигна бутилката с вода.
— Намерих една.
— Ще те оставя да си гледаш работата. — Сеян му махна с ръка и си тръгна.
Кориолан продължи механично да покрива клетките и да ги маркира, а през това време умът му трескаво работеше. Какво да прави? Част от него искаше да изтича до ховъркрафта и да изтрие бъбривка номер 1. Да я сложи на ПЛЕЙ, после на ЗАПИС, после на ИЗКЛЮЧЕНО, после пак на ЗАПИС, и пак на ИЗКЛЮЧЕНО в бърза последователност, така че тя да не е запомнила нищо, освен далечните викове на войниците на пистата. Но какви възможности му оставаха после? Да се опита да разубеди Сеян от плана му? Не вярваше, че ще успее. А дори и да успееше, нямаше да мине много време и Сеян щеше да измисли нов план. Да го издаде на коменданта на базата? Той най-вероятно ще отрече всичко и тъй като единственото доказателство се намираше в паметта на бъбривката, Кориолан нямаше да има с какво да подкрепи обвиненията си. Той дори не знаеше кога ще се състои отвличането, затова не можеше да бъде заложен капан. И как щеше да изглежда той тогава пред Сеян? А ако се разчуе, и пред цялата база? Като доносник, и то такъв, на който не може да се вярва? И който носи само неприятности?