Той се беше погрижил да не говори, докато бъбривката записваше, за да не бъде обвинен в съучастничество. Но д-р Гол щеше да разбере споменаването за случилото се на арената и също така, че записът е умишлен. Ако изпрати птицата в Цитаделата, тя щеше да реши как най-добре да се справи с проблема. Вероятно щеше да се обади на Страбон Плинт, да уволни Сеян от войската и да го върне вкъщи, преди да е направил нещо лошо. Ако всичко минеше добре, Сеян Плинт щеше да му се махне от главата.
Успокоението му не продължи дълго. Кориолан поспа няколко часа и се събуди от ужасен сън. Намираше се в ложите на арената и гледаше как Сеян коленичи до смазаното тяло на Марк. Той го ръсеше с хлебни трохи, но не съзнаваше, че от всички страни го обсажда многоцветна армия от змии. Кориолан му крещеше с всички сили да стане и да бяга, но Сеян не го чуваше. Когато змиите го достигнаха, той самият много крещя.
Разтресен от чувство за вина, облян в пот, Кориолан осъзна, че не е обмислил добре последствията от изпращането на бъбривката. Наведе се от леглото и за момент се успокои, като видя, че Сеян спи спокойно на отсрещното легло. Най-вероятно учените дори няма да чуят записа, а още по-малко вероятно е да го предадат на д-р Гол. Защо биха си дали труд да прослушат птицата? Нямаше причина всъщност. Бъбривката вече беше проверена в хангара. Постъпката му беше спорна, но нямаше да причини смъртта на Сеян нито от ухапване на змии, нито по някакъв друг начин.
Тази мисъл го успокои, но после осъзна, че така се връща в изходна позиция и го грози опасност да бъде обвинен, че е знаел за заговора на бунтовниците. Спасяването на Лил, бягството, дори слабото място в оградата зад генератора му тежаха. Самата мисъл, че бунтовниците имат таен вход за базата, го плашеше и вбесяваше. Нарушаване на договора. То беше покана за хаос и всички последствия от него. Не разбираха ли тези хора, че цялата система ще се срине, ако не е Капитолът, за да я контролира? Че може и да избягат на север и да живеят като животни, защото точно в това щяха да се превърнат?
Сега започна да се надява, че бъбривката все пак ще предаде съобщението. Но ако властите в Капитола случайно чуеха признанието на Сеян, какво щяха да му направят? Щеше ли купуването на оръжие, което да бъде употребено срещу миротворците, да стане причина да го екзекутират? Не, чакай, в записа нямаше нищо за незаконното оръжие. Само онази част, в която Сеян ще открадне от миротворците… Но и това беше достатъчно лошо.
Може би правеше на Сеян услуга. Ако го хванеха преди да е имал възможност да действа, може би щеше да лежи в затвора, вместо да получи по-тежка присъда. Или, най-вероятно, старият Плинт щеше да го откупи от неприятностите. Щеше да плати за нова база в Окръг 12. Сеян ще бъде изритан от миротворческите сили, което ще го зарадва и най-вероятно ще завърши с някаква канцеларска работа в империята за производство на муниции на баща му. Нещастен, но жив. И най-важното, проблем на някой друг.
Кориолан повече не можа да заспи до сутринта и мислите му се насочиха към Луси Грей. Как щеше да реагира тя, ако знаеше какво е причинил на Сеян? Щеше да го намрази, разбира се. Тя с нейната любов към свободата за присмехулките, за бъбривките, за Ятото, за всички. Тя сигурно изцяло би подкрепила плана за бягство на Сеян, особено като се има предвид, че самата тя беше затворена на арената. Той щеше да бъде чудовището от Капитола, а тя щеше да се върне при Били Тауп и да отнесе със себе си и малкото щастие, което му беше останало.
На сутринта той слезе от леглото си уморен и раздразнителен. Учените бяха отлетели за Капитола предишната вечер и бяха оставили взвода им да живее скучното си ежедневие. Изкара деня, като се опитваше да не мисли за това как след две седмици трябваше да започне обучението си в университета с пълна стипендия. Щеше да избира предметите, които да учи. Да се разхожда из кампуса. Да си купува учебници. Що се отнасяше до дилемата Сеян, той беше приел, че никой никога няма да чуе записа на бъбривката, а той просто щеше да го притисне и да вкара малко здрав разум в главата му. Да го заплаши, че ще съобщи на коменданта и на баща му и да изпълни заплахата, ако той не се откаже. За нещастие денят не предложи възможност да му представи ултиматума си.