Нещата още повече се влошиха в петък, когато пристигна писмо от Тайгрис, пълно с лоши новини. Бъдещи купувачи и много любопитни хора разглеждали апартамента на Сноу. Бяха получили две оферти, и двете много по-ниски от сумата, която е необходима, за да се преместят в някой от най-скромните апартаменти, които Тайгрис беше огледала. Посетителите разстройвали грандмама, която се настанила при розите си, демонстрирайки по неоспорим начин, че не може да повярва на случващото се. Тя обаче беше чула една двойка, която разглеждала покрива, да си говорят как на мястото на любимата ѝ градина ще поставят аквариум със златни рибки. При мисълта, че розите, самият символ на династията Сноу ще бъдат унищожени, тя потънала в още повече тревоги и объркване. Сега се притеснявала да я оставя сама. Тайгрис беше на ръба на отчаянието и искаше от него съвет какво да прави, но какъв съвет можеше да ѝ даде? Той ги беше разочаровал и не можеше да измисли никакъв начин, по който да излязат от отчаяното си положение. Гняв, безсилие, унижение — това беше всичко, което можеше да предложи.
В събота той вече почти с радост се готвеше да се изправи пред Сеян. Надяваше се да се стигне до бой. Някой трябваше да плати за униженията на семейство Сноу и кой беше по-подходящ за целта от сина на Плинт?
Смайли, Бъг и Бийнпоул бяха все така възторжени за ходенето в „Таласъма“, но вече им беше омръзнало да прекарват неделите във възстановяване. Докато се обличаха, за да тръгват, съквартирантите решиха да се откажат от белия алкохол в полза на ферментиралия ябълков сайдер, който, макар и да нямаше такова силно въздействие, все пак предизвикваше приятно приповдигане. Въпросът беше теоретичен за Кориолан, който изобщо нямаше намерение да пие. Искаше да е с чиста глава, когато се разправя със Сеян.
На излизане Куки ги хвана за някаква допълнителна работа и прекараха половин час в разтоварване на един ховъркрафт, пълен с щайги.
— Другия уикенд ще се радвате за това. Комендантът ще празнува рождения си ден — каза той и плъзна към тях еднолитрова бутилка с нещо, което се оказа евтино уиски. То значително превъзхождаше местното производство.
Пристигнаха в „Талисмана“ и едва успяха да грабнат щайги и да се настанят на едно място до стената, когато Мод Айвъри излезе с танцова стъпка и започна да представя Ятото. Местата не бяха хубави, но с уискито на Куки и удоволствието да хапнат сладкишите на мами, вместо да ги разменят, никой не изпита нужда да се оплаква, макар че Кориолан мълчаливо съжаляваше за изпуснатата възможност да прекара малко време с Луси Грей в бараката. Постави щайгата си едва ли не върху тази на Сеян, за да не го изпусне, ако пак се опита да изчезне. И естествено, около час след започването на шоуто, усети, че Сеян става и го видя как тръгва към главния вход. Кориолан преброи до десет и го последва, като се мъчеше да привлича колкото е възможно по-малко внимание, но те бяха близо до изхода и никой не ги забеляза.
Луси Грей започна с елегично парче, а Ятото тъжно ѝ акомпанираха.
Песента го подразни. Звучеше като поредното парче, вдъхновено от Били Тауп. Защо не напишеше нещо за него, вместо да се занимава с това нищожество? Той беше спасил живота ѝ, докато Били Тауп ѝ беше купил билет за арената.
Кориолан излезе навън точно навреме, за да види как Сеян завива зад ъгъла на „Талисмана“. Той тръгна покрай сградата, а гласът на Луси Грей се разнасяше в нощния въздух.
Кориолан застана в мрака на гърба на „Талисмана“ и гледаше как Сеян бързо влиза през отворената врата на бараката. И петимата от Ятото бяха на сцената, затова кого търсеше той там? Не беше ли това предварително уговорена среща с бунтовниците, за да уточнят плана си за бягството? Той нямаше желание да ги изненада в гнездото им, когато жената от „Талисмана“, онази, с която Сеян беше разговарял под претекст, че търси джобен нож, излезе през вратата, пъхайки пачка банкноти в джоба си. Тя се отдалечи от „Талисмана“ и изчезна надолу по уличката.