— Прибери се вкъщи — нареди Били Тауп — Ще ти обясня как са нещата по-късно. Не е така, както изглежда.
— Не, не, заповядай при нас, Мейфеър — покани я Спрус. — Ние нямаме нищо против теб. Човек не избира баща си.
— Няма да ти направим нищо лошо — каза Сеян.
Мейфеър грозно се изсмя.
— Разбира се, че няма.
— Какво става тук? — обърна се Спрус към Били Тауп.
— Нищо. Тя просто си приказва — каза той. — Нищо няма да направи.
— Това съм аз. Само говоря и нищо не правя. Нали, Луси Грей? Между другото, хареса ли ти в Капитола? — Вратата леко изскърца и Кориолан имаше чувството, че Мейфеър отстъпва и ще избяга. А заедно с нея ще си тръгне и цялото му бъдеще. Не, още по-лошо. Целият му живот. Ако тя съобщи какво е чула, всички те можеха да се смятат за мъртви.
Спрус вдигна пушката си да я застреля, но Били Тауп наведе дулото към пода. Кориолан инстинктивно грабна пушката и стреля по посока на гласа на Мейфеър. Тя изпищя и чуха как се строполява на пода.
— Мейфеър! — Били Тауп хукна през бараката към мястото, където тя беше паднала на входа. Той се върна към светлината с окървавени ръце и съскаше към Кориолан като бясно животно. — Какво направи ти?
Луси Грей започна да трепери, точно както беше треперила в зоологическата градина, когато прерязаха гърлото на Арахна Крейн.
Кориолан я бутна и тя побягна към вратата.
— Отивай. Върни се на сцената. Това е твоето алиби. Тръгвай!
— О, не. Ако ще увисна на въжето, тя ще увисне с мен! — Били Тауп хукна след нея.
Без никакво колебание Спрус застреля Били Тауп в гърдите. Изстрелът го изхвърли назад и той се свлече на пода.
В последвалата тишина Кориолан осъзна, че от „Таласъма“ идва музика за пръв път, откакто Луси Грей беше завършила номера си. Мод Айвъри беше накарала цялото помещение да пее с нея.
— Най-добре направи както ти каза той — обърна се Спрус към Луси Грей. — Преди да усетят, че те няма и някой да дойде да те търси.
Луси Грей не можеше да свали очи от тялото на Били Тауп. Кориолан я хвана за раменете и я принуди да го погледне в очите.
— Отивай, аз ще се погрижа за всичко тук. — И я бутна към вратата.
Тя я отвори и двамата погледнаха навън. Пътят беше чист.
Целият „Таласъм“ избухна в пиянски овации, което означаваше, че песента на Мод Айвъри е свършила. Точно навреме.
— Не си идвала тук — прошепна Кориолан на Луси Грей и я накара да тръгне. Тя се препъна по паветата и влезе в „Таласъма“. Той затръшна вратата с крак.
Сеян провери пулса на Били Тауп.
Спрус върна оръжията в конопения чувал.
— Не си прави труда. Мъртви са. Аз имам намерение да запазя това в тайна. А вие двамата?
— Също. Очевидно — отговори Кориолан. Сеян ги гледаше с празен поглед, изпаднал в шок. — Той също. Аз ще се погрижа.
— Може би си помисли дали да не дойдеш с нас. Някой ще плати заради това тук — каза Спрус. Той взе лампата, излезе от задната врата и бараката потъна в мрак.
Кориолан опипа пътя си, докато намери Сеян и го издърпа през вратата след Спрус. Избута тялото на Мейфеър в бараката с крак и твърдо затвори вратата зад сцената на местопрестъплението с рамо. Ето, успешно беше влязъл и излязъл от бараката, без да се допре до нищо. Освен пушката, с която беше застрелял Мейфеър, разбира се, на която без съмнение беше оставил пръстовите си отпечатъци и ДНК-то си — но тя беше в Спрус, а той щеше да напусне Окръг 12 завинаги. Последното нещо, от което имаше нужда, беше повторение на сценария с кърпичката. В главата му все още звучеше гласът на декана Хайботъм, който му се присмиваше.
— Чуваш ли нещо, Кориолане? Това е звукът от падението на Сноу.
За момент той вдъхна дълбоко нощния въздух. Музика, някакво инструментално парче, долетя до него. Предположи, че Луси Грей се е добрала до сцената, но още не си е върнала гласа. Той грабна Сеян за лакътя, поведе го около бараката и провериха прохода между двете сгради. Беше празен. Отведе го до другата страна на „Таласъма“ и го спря, преди да завият зад ъгъла.
— Нито дума — прошепна той.
Сеян, с разширени зеници, с петна от пот по яката, повтори:
— Нито дума.
Влязоха в „Таласъма“ и седнаха на местата си. До тях Бийнпоул седеше облегнат на стената, очевидно мъртво пиян. От другата страна Смайли си говореше с някакво момиче, а Бъг допиваше уискито. Никой не беше забелязал отсъствието им.